Уникални разкрития на проф. Вачев в Търново!
Златни накити на знатни аристократи от средновековието откри при разкопки на Богородичния манастирски комплекс в местността "Френкхисар", източно от Царевец във Велико Търново археологът проф. Хитко Вачев.
Находките са златен пръстен с инкрустиран и обработен до съвършенство аметист, масивни златни обеци и златно копче от дреха. Едната обеца принадлежи на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век разкрити при проучванията. Стояла е на дясното му ухо.
"Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Обеци са носили висши български аристократи, заемали най-висшите постове в армията", посочи проф. Вачев. И уточни, че още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичали осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.
Другите златни накити - обеци и пръстен са на знатна дама и вероятно ктитор /дарител/ на манастира.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс. Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гроба на аристократката е от XIV век, а на военачалника от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещани са 30 000 лева от държавата, които ще отидат за ДНК анализ на всички открити в притвора кости. Проф. Вачев ще търси доказване на родствена връзка на погребаните с династията Асеневци.
Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на друг мъжки индивид, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, който тепърва ще бъде изследван.
Богородичният манастир не е изграден на празно място. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат че на това място е издигната в рамките на късната Античност, постройка с култово предназначение.
Църквата е същестувала от втора четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта степописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел".
Църквата може да бъде възстановена почти изцяло визуално, с 3D, казва още проф. Вачев.
Зимата обектът ще бъде консервиран и ще разполага със защитно покритие.
Повече снимки в НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ.
