За малкото, но велико ежедневно Добро

Не всеки ден е Великден, казва българска поговорка и да, не всеки ден е Воскресение Христово. Но пък всеки ден може да е велик с малкото, ежедневно Добро, което често остава скрито от очите на мнозинството, въпреки че е безмерно важно за някой конкретен човек или общност. То е, което често държи сърцата ни отворени и не им позволява да закоравеят в моменти на изпитания. От няколко години Любовта към ближния е поставена на изпитания – пандемия, войни, бежански вълни, земетресения, наводнения... Какво ли не хвърля сянка върху дните ни.... Но тези трудности като че ли възкресяват доброто в нас. Каляват вярата и волята ни да не се поддадем на тревогите и страховете, а уверено да крачим по пътя на Любовта. Някои го правят давайки скромната си ежедневна лепта за построяването на един храм; други с личния си пример помагат на хората с пречупена вяра да продължат напред. За всичко това говорихме в "Познати и непознати".

"Храмът е, който сплотява. С общи усилия постигаме нещо красиво. Ако човек има много и отдели малко е едно, но когато в нищетата си и в нямането си даде и малкото, което има, ето това е великото – и тази чистота на сърцата изпъква" – каза отец Стелиян Стефанов, служител в храм "Св. вмчк. Димитър Солунски" в севлиевското село Стоките. Години наред жителите на селото събират левче по левче, за да го построят. Левче по левче днес техните наследници събират, за да възродят храма. 

Като книга за вяра, воля и тих героизъм може да бъде и ежедневието на човек, който с личния си пример показва, че природата може и да подрежда обстоятелствата, но човекът е този, който ги побеждава или се предава пред тях. Такава е историята ЕмЕмЕй боеца Дeнис Данаилов. Той е с вродена аномалия на едната ръка, но това не му пречи да е звезда на световния ринг. Днес е звезда, но това не винаги е било така. Предразсъдъците и неверието на околните в силите и възможностите му изчезват в деня, в който Денис среща сегашния си треньор Венелин Анков.