Наздраве, ВТУ!
Поздравлението ни не е толкова заради избора на новия-стар ректор, да му е честит вторият мандат, а по-скоро заради края на един двумесечен период, в който ВТУ бе всичко друго, но не и висше учебно заведение.
В Щатите изборите за президент са най-голямото и стойностно риалити шоу, което продължава повече от година. Във Велико Търново шоуто продължи малко повече от два месеца, но бе толкова пошло, че по-скоро би привлякло същата аудитория, която имаше и "ВИП - Брадър" - селско-интелектуалната.
Лекции се водеха, кандидат-студентската кампания започна, но всичко това бе само фон на една вътрешна битка. Един срещу друг се изправиха проф. Пламен Легкоступ, бивш и настоящ ректор, и неговият опонент - проф. Стоян Буров.
Битка на обвинения, но не и на идеи
Проф. Легкоступ изложи подробен отчет за първия си мандат, на който Б.Б. би завидял и като нищо би сменил сегашния министър на образованието Сергей Игнатов. Последва и представяне на програмата, което премина под наслов: "Какво съм направил е видно и ясно, както е видно и ясно какво ще направя". На свой ред проф. Буров също се отчете с едно представяне на програмата. Ако изключим тези три идейни пресконференции, всичко останало, което дойде от двата лагера, бе чиста проба обвинения. И прехвърляне на топката.
Всичко започна с няколко оплаквания от академичния инициативен комитет, който издигна кандидатурата на проф. Буров. Неговите съмишленици откриха няколко нередности около избора на нехабилитирани преподаватели в Общото събрание и нарушения при изготвяне на Студентския съвет, който има решаваща квота в ОС.
В стремежа си да докажат своята правота, академиците от екипа на проф. Буров потърсиха за становище и министър Игнатов. След кратка експертна проверка от ведомството също потвърдиха, че нарушения има. Становището обаче не може да задължи ректора да направи исканите промени. Последва отговор от проф. Легкоступ, който изпрати всички оплаквания на инициативния комитет до адвокатските кантори, които имат договор с университета за правни услуги. Търновските юристи едно по едно отхвърлиха всички нередности, открити от проф. Буров. Любопитно обаче е, че същите тези адвокати получават пари за тази си дейност от университета, а парите във висшите учебни заведения се разпределят от ректора.
В крайна сметка този казус стигна до съда, а проф. Буров е твърдо решен да оспорва легитимността на избора на проф. Легкоступ за ректор до последно. Както самият ректор заяви: "Вярвам в независимия български съд", а същият този съд преди четири години се заби в редица процедури и в крайна сметка не взе решение по казус, който доста напомня сегашния.
Последното солидно обвинение, което ще отбележим, дойде отново от проф. Буров, като според него проф. Легкоступ срива авторитета на ректорската институция с нарцистичното си поведение, което включва скъпи PR акции, екскурзии и показност. Факт е, че проф. Легкоступ е луд фен на новите технологии, има собствен сайт и отворена фейсбук страница. Разбирането на професора за социалната мрежа е особено интересно. Според него това е лично, а не публично пространство, вследствие на което всеки може да влезе в семейството и дома му посредством снимки и статуси. За културата на нарцисизма и фейсбук можем много да пишем. Обвинението обаче ни поставя пред един много по-интересен въпрос - дали не е време на ректорския пост да се погледне по различен начин? Дали ректорът трябва да бъде на високо, дистанциран, или ниско долу, при студентите?
Интригите и иронията
В последните два месеца ВТУ бе един умишлено развален телефон. Нещо като САЩ и СССР по времето на Студената война. Екипът ни на няколко пъти се среща със студенти и преподаватели. Проведохме редица неформални разговори, за да разберем как наистина се чувстват хората там. Имаме и служители, които са възпитаници на университета, така че не беше трудно да добием информация от първа ръка.
За изопачаването ще дам два примера. Когато проф. Буров заяви, че иска да прехвърли част от административната работа върху студентите, в университета плъзнаха слухове за масови съкращения. Професорът обаче имаше предвид, че когато даден чиновник се пенсионира, на неговата позиция няма да бъде назначаван нов, а правомощията му ще бъдат разпределени сред доценти и студенти, срещу съответен хонорар.
Вторият пример бе с изказването на проф. Буров, че елитните специалности са нерентабилни. Така в специалност Японистика се заговори, че професорът ги мрази. Всъщност изказването на Буров бе, че няколко специалности носят университета на гърба си чисто финансово, а другите работят на загуба.
Север.бг присъства и на почти всички публични изяви на двамата кандидати. Всички, без изключение, протекоха по следния сценарий. Първа част, кратко експозе на планове и втора част, дълга, в която се обсъждат думите на опонента. Сипеха се критики, а проф. Легкоступ в интервю за нас заяви шеговито: "Ако проф. Буров ви каже, че съм педераст, ще му повярвате ли?" На свой ред проф. Буров, в представянето си в аулата на университета, отдели два пъти повече време за "конформизма и мнимия академизъм на сегашното ръководство", отколкото за своите намерения.
Изказванията на проф. Легкоступ в медиите пък следваха тънката нишка на манипулацията и звучаха в стил: "Не, че нещо, ама...". Прекрасен пример са думите му: "Прокрадва се идея, че в период от 20 години изборите никога не са били честни. Питам се, тогава защо проф. Буров е бил избран за зам.-ректор два пъти?" Да, логичен въпрос, който ние зададохме на професора. Но и показателен за отношението.
Отношението към студентите
Програмата на проф. Буров бе много по-популистка или в конкретния случай, насочена към студентите. Преподавателят обаче допусна колосална грешка - той ги сложи под общ знаменател. Обвинението, че студентите гласуват под строй и диктовка ги разгневи и те му зашлевиха звучен шамар. Проф. Легкоступ пък подходи с невероятна дипломатичност и византийска тактика спрямо тях и се възползва по най-добрия начин от това.
Широко известен факт е, че ВТУ притежава изключително силна страница във фейсбук, в която членуват над 12 000 настоящи и бивши студенти. Все по популярни стават и т. нар. "Фейсбук партита", на които често присъства и проф. Легкоступ. Самата страница се поддържа от бивш студент, който е идолопоклонник на ректора. И точно тук бе най-умният и същевременно нелицеприятен ход на ректора. Страницата се превърна в негов личен агитационен апарат. Всичко в социалното пространство стана "без Алтернатива", каквото всъщност е мотото на проф. Буров. Когато местните медии се изредиха да интервюират двамата кандидати, на студентите във фейсбук бяха представени единствено материалите с проф. Легкоступ и точка. Печеливш ход от гледна точка на студентски изборни гласове, но лишен от чест.
В редакцията ни получихме сигнал за студентка, която е била силен поддръжник на проф. Буров и е била заплашена, че няма да завърши висше образование, ако продължи с делата си. Това обаче ние бихме квалифицирали в графата "слухове", както и обаждането до член на Инициативния комитет и последвала смъртна заплаха (по информация на телевизия "Евроком - Царевец". Това не влиза в нашата сфера на действие, а в тази на полицията и ако е истина, сигналът трябваше да бъде отправен там, а не при нас. Слух или не, това говори за едно - тотална липса на академизъм.
Едно от най-жестоките падения бе появата на политизиран текст в студентския вестник "Унивеситет". Изданието, което трябва да е еталон за академично отношение, публикува материал в две страници, в който обвини директно проф. Буров в политически пристрастия без доказателствена база. Позицията на вестника беше подписана от Студентския съвет и бе на принципа: "Той е от лошата партия". Коя е добрата партия не се каза, а в разговор с нас Буров заяви открито, че според него ВМРО диктува всичко, което се случва във ВТУ. Факт е, че доц. Михов е председател на областния съвет на политическата структура. Факт е, че проф. Легкоступ е общински съветник от групата на СДС, макар и избран като независим. Въпросът с присъствието на партийни интереси в структурите на университета е изключително интересен и подлежи на отделен анализ, но дори и да допуснем, че в това няма нищо нередно - със сигурност не може да допуснем същото за разделянето на студентите на партии. А това се случи и въпросната статия е озаглавена многозначително: "Активисти на ДПС срещу Студентския съвет".
Наздраве, ВТУ!
Една от идеите, които заложихме при създаването на Север.бг, бе да акцентираме върху положителните неща, които се случват в нашия регион. Стараем се да го правим, но напълно осъзнаваме, че тази статия противоречи на нашата мисия. Имаме обаче основателна причина да излезем от рамката.
ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" подготвя около 12 000 студента. Това го прави най-голямото висше учебно заведение в региона. Ние вярваме дълбоко, че за да има развитие не само тук, но и в цялата страна, трябва да имаме силна образователна система. Университетите са най-ключовата нишка, защото именно те подготвят висококвалифицираните кадри, без които икономиката не може да отбележи растеж.
Изборите за ректор са ключови, тъй като ректорът е вездесъщ в настоящата ни образователна система. Той концентрира както финансово-административната, така и академичната власт. Съответно и отговорност.
Изборът на проф. Легкоступ бе категоричен. Той спечели с 209 срещу 89 за проф. Буров и със сигурност този път гласовете на Студентския съвет в ОС не са били решаващи. Факт е, че концепцията на проф. Легкоступ, сравнена с тази на проф. Буров, изглежда по-възможна.
За финал ще използваме един термин, който Буров пусна като предупреждение към академичната общност във ВТУ, а според нас прекрасно описва предизборните взаимоотношения между двамата претенденти и сериозна част от методите им - провинциализация.
Наздраве, ВТУ! Наздраве, защото един двумесечен период на провинциализация приключи. Сега е време за малко академизъм и идеи, а не за обвинения и интриги.
Екипът на Север.бг
