Вече 24 дни българи на различна възраст, социален статус и партийни пристрастия излизат на протест срещу правителството на Пламен Орешарски. Повод за недоволството стана избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Народът открито се обяви против това решение, като излезе отново на улицата и обяви "избраните" за "поредните предатели, които трябва да си подадат оставката".

За втори път в рамките на шест месеца народът излива недоволството си срещу тези, на които е делегирал правото да управляват живота му. Дали обаче протестите от февруари се различават от сегашните ви попитахме в нашата анкета.

65,2% са категорични, че има разлика, 26,1% не виждат такава, а 8,7% са заявили, че не ги интересува.

В анкета сред гражданите на Велико Търново също имаше различия в мненията и в преобладаващата си част бяха, че има разлика.

"Определено протестите се различават. Подбудата на февруарските беше чисто битова и общочовешка – високите сметки за ток и невъзможността за нормален начин на живот изкараха хората на улицата. Докато сега се усеща, че са манипулирани – изключително много се "рекламират" в медиите, като насоката е, че се иска смяна на сегашното управление, с може би, предходното, което бе свалено от един наистина граждански протест.", смята Христо Петров.

По подобен начин мисли и Валентина Спасова: "Протестите са насочвани в посока, която е от значение за ограничен кръг от хора – хора с капитали, които искат да имат и властта. Зад сегашните протести седят тези, които са изгубили властта и знаят ползата от това, което са изгубили и искат да си го върнат. Нормално е."

Григор Стоилов е на мнение, че няма разлика: "Щом един народ излиза да протестира, значи нещо не е както трябва, значи правата му са нарушени и протестът е единственият начин да обърне вниманието на тези, от които зависи животът му, да се вслушат в предупрежденията и исканията."

Според Михаил Младенов пък "сами сме си виновни, че допускаме да се стига до излизане на улицата. Ако мислим малко повече, ако се интересуваме малко повече и свързваме логично нещата, както в най-простата аритметика, че "2 и 2 прави 4", ще знаем какво би ни очаквало от избора на едни или други управляващи. Истината, колкото и да е горчива е, че ние като хора не поемаме отговорност за действията си, а после изискваме такава от нашите избраници. Не искам да съм лош пророк, но, ако така продължават нещата, никой друг няма да ни е виновен, а единствено ние – не само като народ, а и персонално – заради своята апатия, която се "разрежда" само предизборно или, когато назрее подобен момент. Хубавото е, че гражданското съзнание май все пак се събужда, но сме още безкрайно далече от истинското такова."

В отговор на въпроса някои от гражданите зададоха и свой: "Защо да сме недоволни от правителството? Помощите за отглеждане на дете станаха 310 лв, за първокласници семействата им ще получават по 250 лв. еднократна помощ, цената на тока пада с 5%. Показват, че до момента правят опити да стабилизират нещата – вярно, под натиска на протестите, но все пак е нещо."

За разлика от февруарските протести, когато никоя партия не посмя открито да "яхне" недоволството, заради лозунга "Партиите вън!", то сега (видно от телевизионните репортажи) партийни поддръжници са на "предните линии". Да не говорим и за спорното мнение и отношение на президента Плевнелиев към протестиращите – всички помним "упреците" му към "февруарските недоволни" и обвиненията, че "дестабилизират държавата", а сега станаха "симпатични и усмихнати протестиращи хора"...

Станахме свидетели и на "различно отношение" от страна на полицията – докато през февруари 2-3 хвърлени яйца се "тълкуваха" като "опит за преврат", то сега виждаме необяснимата им пасивност при явно нарушаване на правила и закони...

За капак на всичко европейските "партии-майки" стигнаха дотам открито да "искат нови избори в България" (!!!) /Манфред Вебер, заместник-председател на ЕНП/, директно нарушавайки всякакви норми и закони, намесвайки се по този начин директно във вътрешната политика, Конституцията и законите на суверенна държава.

Резултатът е, че за пореден път станахме за смях и в ЕС и пред самите себе си - "махленските караници" между нашите евродепутати за това кой е легитимен и кой не, кой е с "Атака" и кой – не е, трябва ли оставка или не, "опразват" залата на Европарламента... А ние февруари излязохме на бунт, свалихме едно правителство, после с предсрочни избори ни "изненадаха" с програмно" такова, сега пък му искаме оставката. Мълчаливо търпим медии и политици да ни делят на "лумпени" и на "симпатични" протестиращи, а самите ние пък подменяме бунта си с мълчание... До следващата зима ли...?

<<Sever.bg във Facebook>>