На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята "История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната, напомня БГНЕС.
Днес пред сградата на Президентството ще се състои традиционната церемония по издигане на националното знаме на България. От 10.00 часа президентът Румен Радев ще приеме строя на Националната гвардейска част. След това президентът ще отправи приветствие по случай Деня на народните будители, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.
От днес ще бъде активен и специален уебсайт, посветен на Апостола на свободата - Васил Левски. Той е дело на Държавна агенция "Архиви" и съдържа информация, създадена от собствената ръка на Апостола или тази на негови близки съратници.
В същото време работещите в сферата на културата излизат на протест. Недоволството им е срещу ниското заплащане на специалистите в музеите, библиотеките, читалищата, музикално-сценичните изкуства, театрите и националната филмотека. Организатор е федерация "Култура" към КТ "Подкрепа", предаде БНР.
Протестът ще започне в 12:00 ч. на обяд пред Столичната библиотека на пл. "Славейков". Исканията в 12 точки още миналата седмица са изпратени до президента, премиера, депутатите и министрите на финансите и на културата. Част от тях - работните заплати в сектора да са по минимум 2000 лева, с 50% да се увеличи единният разходен стандарт за 2024 г., а министърът на културата да сложи подписа си под колективния трудов договор. Културните дейци са готови и на по-мащабни протести, каза за БНР председателят на федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" Кирил Бинев.
Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев също подкрепя протеста. Той изпрати отворено писмо, в което твърди, че българската култура отново не е приоритет за правителството и че по последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства възлиза на над 80 милиона лева.
