Безделници и празноскитници, мобилизирайте се!

Много хора в България не работят. Не всички обаче са в без работа заради световния кризисен замисъл, а защото така са свикнали, или пък не умеят да измислят какво друго да не правят.

Някои хора в България си позволяват да не работят или наистина не биват назначени на работа, но често причината за това е не етническата им принадлежност, много етнически българи също си седят вкъщи и разчитат на социални помощи, а липсата на образование и/или изграденият негативен образ в обществото.

Да, не е лесно да се труди човек, не е лесно и да се загърбят старателно градени с години безделнически навици, изхождащи от максимата "Най обичам да не работим", но представяни като социално отхвърляне по дискриминационен признак. Забравили са хората що е то Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците.

Има и такова животно. При това действало безотказно в полза на индивидуалното усъвършенстване и държавния прогрес. Точно на днешната дата, 8 август, през 1946 г. е създаден законът и по-късно обнародван в Държавен вестник. Благодарение на действието на този иначе посягащ върху личността норматив в страната ни са изградени хиляди километри пътища, язовири и жп линии, процъфтявали са държавни и обществени стопанства, учели са се занаяти, преподавали са се училищни уроци. Поне така пише на хартия.

Под прицела на държавата били младежи от 16 до 20 г., мъже и жени до 50 години при мъжете и до 45 години при жените, които имали лошия навик да стоят по кафенета, барове и сладкарници вместо да дадат своя принос за просперитета на страната. Днес, 66 години по-късно, млади хора в разцвета на силите си нищят клюки в тузарски кафенета, разчитащи на мама и тате за насъщния и за модни парцалки; онеправдани роми правят любов със замах, осланяйки се на социални помощи и милостта на непрестрашилите се да просят; а други, чувстващи се потиснати от социалния гнет индивиди, философстват на бутилка мента в парка за екзистенциалната несправедливост.

Вечната неудовлетвореност от другите и от себе си е актуална в наше време, когато бедни или не се гордеем, че сме личност с права. Но и задължения. Ако не сме съгласни да имаме такива към държавата, то поне трябва да признаем, че имаме към децата си. Отговорни сме за тяхното съществуване, развитие и образование, за да пораснат уравновесени и горди от това, че също са личности.

Десетки години след отпадането на Закона за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците, който е целял "развитие на любов към обществената работа и премахване на лошите привички" /по Държавен вестник, № 198, 30 август 1948 г. - бел.авт./ управляващите все още умуват как да интегрират ромите и да им дадат равен достъп до образование и труд. Паралелът не е случаен.

Най-новата стъпка на правителството в тази насока е проект, наречен "Разработване на комплексни мерки за интеграция на най-маргинализираните общности сред етническите малцинства с фокус върху ромите”, който беше представен вчера от заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Той е част от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), станала трагикомично известна с работното заглавие "NationalStrategyIntegrateMangali".

Съвсем по европейски и цивилизован начин ще се търси начин за решаване на проблемите в ромските общности по места със средства от Европейския съюз. Първа стъпка в тази насока е картографирането на ромските гета в страната, за да се установи колко точно са най-нуждаещите се представители на общността. А след това? Ще поживеем и ще видим.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg