Боклукът Vs. Хората
Непрекъснато медиите алармират, информират и прочие констатират проблемите със сметосъбирането. Вечно не можем да почистим и да съберем всичкия боклук. Ако пък успеем да го съберем, се чудим къде да го изхвърлим, защото и бунищата ни вече са задръстени.
Страшен проблем с хиляди възможни решения! Появиха се разделното събиране, подземните контейнери, саморазграждащите се торбички, чантички, сакчета и други подобни (в зависимост от местоположението си на картата на България). Въобще какви ли не варианти са налице. Наскоро дори се разпространи теория, че не разделното събиране ще ни отърве от боклука, а правенето на по-малко боклук.
Един интернет-ентусиаст твърди, че ако действаме като нашите баби и ходим до магазина със собствена чанта, а когато ни предлагат пликове, решително ги отказваме, ще спасим планетата. Странна теза, но донякъде смислена.
Все пак трябва да кажа, че дори и да изброявам всичко това с насмешка, всяка една идея е добра сама по себе си. Просто никоя не е достатъчно добра, за да направи хората победители в епичната битка с боклука.
Като се замислим обаче, възможно ли е изобщо решение на този проблем? Способни ли сме да се справим със собствените си отпадъци? Лесно е да се отървем от тях докато става въпрос да ги метнем в контейнера пред блока или по още "по-хитрият начин” – през прозореца, та където паднат там. А какво правим след тази манипулация?
И още един въпрос ме тревожи. За каква победа се борим при положение, че никой не воюва с нас? Ние сами създаваме своя Франкенщайн с тяло от боклук. С всеки изминал ден увеличаваме силата му. Въпросът е дали и това чудовище ще отнеме живота на създателя си или не?
_________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg