Трагедии много стават в една държава. Но дали си вземаме поука от тях? И вземаме мерки, те повече да не се случат? Да няма почернени семейства.

Задаваме си тези въпроси, защото днес отбелязваме една година от трагедията в рудник "Ораново". Помните навярно, как с дни живяхме с надеждата, че могат да намерят затиснатите миньори живи и здрави след като се срутиха скали и кал в мината.

Тогава, преди година в рудника загинаха Николай Михайлов, Иван Лазаров, Асен Стойнев и Христо Младенов. Те починаха от  задушване.

На 16 юли в 64-та подетажна събирателна галерия в рудник "Ораново" изтича кал с вода и едри скални късове, като затлачва профила на изработката в 160-ти метър. След пропадането остават двама заградени и двама затрупани миньори. Въпреки опитът за подаване на чист въздух през водоотливна тръба и изгребване на натрупания материал, същият ден е констатирана смъртта на двама от миньорите – Христо и Асен. 18 дни по късно и неспирни спасителни и издирвателни акции, бяха открити телата на другите двама затрупани миньори – Иван и Николай, припомня БГНЕС.

49-годишният шлосер Асен Грънчаров от Благоевград почина от инфаркт по време на издирвателната акция, на 200 метра под земята и на 600 метра от мястото, където копаеха колегите му. Оцелелият шлосер Бойко Ружински каза тогава, че причина за срутването е неукрепена нова разработка и обвини директно за смъртта на двамата си колеги ръководството на рудник "Ораново".

След трагедията министърът на икономиката Драгомир Стойнев подчерта несвършената работа от администрацията по отношение на осъществения контрол.

5 август 2013 г. бе обявен за ден на национален траур във връзка с трагичната гибел на българските граждани, загинали в мина "Ораново". Тридневен траур беше обявен в община Симитли.

За шест години в рудник "Ораново" загубиха живота си осем миньори, трима от село Полена, по двама от Симитли и Крупник и един от село Полето. 

<< Sever.bg във Facebook >>