Да научим повече: Кой е свещеник Георги Маринов Полуганов?*

Свещеник Георги Маринов Полуганов е най-видната личност на Поликрайще, Великотърновско за целия XIX век и има най-значими заслуги за приобщаването му към различните течения на обществено-политическия живот на страната през този период. Неговата дейност е многостранна и далеч надхвърля границите на селото. Резултатите от нея слагат отпечатък върху съдбата на всеки един негов жител през последните 200 години. Той е православен духовник, народен будител, просветен деец, учител, спомосъществовател на възрожденска книжнина, участник в борбите за църковна независимост и в национално-освободителното и революционното движение. Заради революционната си дейност е преследван от турците. По време на Априлското въстание е заплашен с обесване.

Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 г. (ст. ст.) в с. Поликрайще. През 1844 г. е ръкоположен за свещеник от търновския гръцки владика Неофит Византиос. Той е вторият свещеник в историята не селото след Иван Кънев Пендов, ръкоположен от търновския гръцки владика Йоаникий през 1820 г. и третият след Недю Николчев – полулегендарна личност, който вероятно е свещенодействал през XVIII век и за когото освен името, не се знае нищо друго.

От деня на ръкополагането си 1844 г. до кончината си на 25 октомври 1888 г. (ст. ст.) в продължение на 44 години извършва богослуженията само на български (църковнославянски) език в църквата "Св. Великомъченица Марина” в Поликрайще. Не допуска гърчеене в селото във време, когато във Велико Търново, Лясковец, Горна Оряховица, Арбанаси, Свищов и на много други места в България елинизмът е пуснал дълбоки корени, хората говорят по гръцки и променят имената си по гръцки образец. В продължение на 44 години бди за православната вяра и християнския морал.

През 1847 г. създава училището в Поликрайще. Той е първият учител тук. Въвежда българския (църковнославянския – старобългарски) като език на училището. Преподава и обучава само на български. За няколко години успява да обхване всички деца. Към 1850 г., включително и най-бедните, ходят поне една година на училище. Започва просветната си дейност с лични средства и постепенно успява да привлече и обществени.

Активен участник е в църковно-националното движение, особено в периода след Кримската война (1853-1856 г.). Активно участва в борбата срещу гръцките владици в Търново Неофит Византиос, Атанасий и Григорий до установяване на Българската екзархия и встъпването на първия български търновски митрополит Иларион Макариополски в длъжност.

През 1855 г. е спомосъществовател за издаването на книгата "Повест или поучение християнское собрано от разни духовнопоучителни книги” преведено от Славенски на български език от Петра Давидова и отпечатано в Белград в княжеската сръбска типография с благословението на негово Високопреосвещенство Архиепископа на Белград и цяла Сърбия Митрополит Петър.

Той е много добър оратор. След 1855 г. изнася христиански поучения и слова в църквата, използвайки споменатата и други книги: "за завистта”, "за любовта към богатството”, "за душата”, "за страшния съд”, "за покаянието”. Разглежда и въпроси от по-общ философски характер като "по коя причина създаде Бог човека на тоя свят”, "за смъртта” и др. През 1869 г. е спомосъществовател на книгата "Минейник, който содержава на дванадесятех минеи празничните стихири, тропари и кондаци, с няколко слави и на осмтех гласове подобията” с автор Ангел Иоанов от Севлиево, отпечатана в Константинпол. Възприема и въвежда в богослуженията в църквата "Св. Марина” в Поликрайще метода на църковното пеене на славянски език, предложен от Ангел Иоанов.

През 1870 г. е спомосъществовател на книгата "Кратки поучения от протоиерея Редиона Путятина за наставление в православната вяра.” преведена от руски от поп Андрей поп Савов от Беброво и отпечатана в печатницата на Дунавската област в Русе. След тази година започва да изнася наставления в православната вяра, проповеди и поучения в църквата "Св. Марина” в Поликрайще въз основа на тази книга; "поучение за Великден”, "поучение за които ходят рядко на църква”, "поучение за рождество Христово” и др.

Той е талантлив организатор и еднo от основните действащи лица в двете най-величави обществено-политически събития, станали в Поликрайще през XIX век, които са свързани с превратни моменти от живота на България: тържественото посрещане на 13 септември 1872 г. – денят срещу Кръстовден (или по други данни на 14 септември (Кръстовден) 1872 г.) на първия Великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия Иларион Макариополски и тържественото посрещане на руските освободителни войски през 1877 г.

Посрещането на Макариополски в Поликрайще било грандиозно. Той дошъл от Цариград през Варна и Русе. Празнично облечени, с ушити нарочно за тази цел дрехи, с хоругви и църковни песнопения, с китки цялото население на селото, а също хора и от околните села Темниско и Сергювец (днес обединеното село Първомайци, съответно 1 и 2 квартал), Калтинец (сега квартал на Горна Оряховица), Ресен, Никюп, Мургазлий (днес Янтра), Самоводене, Хотница, а и от по-далечни места, и от Горна Оряховица очакват владиката.

Къщите са украсени като за най-свят ден. По портите са закичени цветя. Насъбрало се е многохилядно множество. Надошли са кой както намери с каруци, с файтони, на коне и пеш. Цари всеобща радост. Из въздуха се носят глъч и песни, пърхтят и цвилят коне. Начело на народа са свещениците Георги Маринов Полуганов и Христо поп Иванов Пендов, и също и свещеници от споменатите селища и техните кметове и първенци, учители и ученици, всички с най-новите си одежди. Било е нещо никога невидяно преди.

Той играе също първенствуваща роля при посещението на Макариополски през 1873 г. в селото, когато последният е променил "Антиминса” в старата църква, където заедно с него и със свещеник Христо поп Иванов отслужват тържествена литургия по този повод. Събитието било също така грандиозно както това, състояло се предишната година. Стекли се хиляди хора. Службата била в старата църква, намираща се в местността "Дочов двор”, в центъра на селото, в съседство със сегашната.

Свещеник Георги Полуганов е съратник, сподвижник и близък приятел на Отец Матей Преображенски – Миткалото. Отец Матей многократно му е гостувал и е намирал подслон в дома му. От 1869 г. свещеник Георги Полуганов е член на революционния комитет на Вътрешната революционна организация на В. Левски в Поликрайще. Два пъти се среща с Левски при посещенията му в Поликрайще заедно с Отец Матей между 1 май и 26 август 1869 г. по време на втората обиколка на Апостола из страната и през 1870 г. при третата му обиколка. Освен морално, той е подкрепял и с парични средства революционната организация. Член е на революционния комитет за подготовка и обявяване на Априлското въстание през 1876 г.

Революционната му дейност не е останала тайна за турските власти и заради нея той е бил преследван. Особено страшно станало положението при разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Мълвата, че свещеник Георги Полуганов е "комитаджия”, стигнала до ушите на турците и те дошли в къщата му. Искали първо да го бръснат, а после да го бесят. Брадата била символ, че е духовник. За тях бръсненето е било най-голямото унижение за един свещеник. След това той вече можело да бъде обесен като комита.

Спасила го съпругата му Гиргина Полуганова, родом от с. Сергювец, която заедно със синовете му го зазидали в комина на къщата. У дома им останала само тя, а всички други се скрили. Когато представителите на властта пристигнали, те не го намерили. Попитали попадията, която владеела турски език, къде е папазът. Тя им отговорила, че е заминал по мъжки работи и не знае къде е, и че той не й казвал къде ходи. Турците повярвали, защото мъжът тогава не разправял на жена си какви са работите му. Настанили се и зачакали идването на папаза, за да изпълнят заканата си.

Гиргина Полуганова била принудена да ги храни и да им прави кафета. Тя била много храбра и се справила с тях. През това време свещеникът стоял зазидан в комина. След две седмици чакане, турците най-после си заминали, тъй като попът не се завърнал. Така той бил спасен.

През юни 1877 г. е организатор и главно действащо лице при тържественото посрещане на руските освободителни войски в Поликрайще начело на цялото население на селото с хоругви, в празнично облекло, с цветя и погачи с хляб и сол посрещнали руските освободители при река Росица, която тече на няколко километра на север. Отслужва тържествен благодарствен молебен за Освобождението на Поликрайще и България от турското робство. Свещеник Георги Полуганов получил поднос от тях като подарък.

По време на руско-турската война подпомага с всички възможни средства руските войски като им съдейства населението да ги снабдява с храни и фураж за конете. През 1877 г. той взема участие в опелото на руските военни лекари братя Громови и на милосердната сестра Мизерницкая, които са погребани в двора на църквата "Св. Марина” в Поликрайще.

След Освобождението свещеник Георги Маринов Полуганов е русофил. През 1884 г. помага морално и материално построяването на сегашната църква "Св. В.М. Марина” в Поликрайще. През 1885 г. служи заедно с В. Търновския и Браницки митрополит Климент при освещаване на същата.

При Съединението и Сръбско-българската война свещеник Георги Полуганов прави всичко по силите си да даде кураж на защитниците от народното опълчение от Поликрайще и ги благославя при заминаването им за сръбската граница при Руй планина, а след това и при завръщането им.

<< Sever.bg във Facebook >>