Един от първите пролетни празници е Тодоровден. Винаги се чества в съботата след Сирни Заговезни. Наричат го още Конски Великден, тъй като се празнува за здравето на красивите чифтокопитни животни. Шестима светци в източноправославния календар носят името Тодор. В съзнанието на народа обаче между тях няма разлика. Почита се в конкретен ден Св. Тодор. Денят е подвижен, в зависимост от това кога е Възкресение Христово – винаги първата събота на Великденския пост.

ЦЪРКВАТА, ПРЕДАНИЯТА И НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ

Според легендите, император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: "Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната." Архиепископ Евдоксий попитал също: "Кой е този, с когото говори?", а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.

Тодоровден е от голямо значение за пролетните ритуали, за свързаното с пролетта плодородие и края на студения сезон. На този ден, според народните вярвания, Св. Тодор на коня си обхожда пролетното поле да види дали посевите растат. Светецът забива своето копие в земята, на което връзва коня си, сваля от себе си дебелите кожуси и отива да моли Бог за лято.

Ето защо миряните свързват Тодоровден основно с надеждата за изобилие, че годината ще бъде плодородна.

РИТУАЛИ И ТРАДИЦИИ

Ритуалите на този ден са поравно разпределени между мъжете и жените. Водещо място на този празник имат булките, които от този ден се наричат невести и могат вече да замесват хляба в къщата на своя мъж. Обредният хляб има формата на подкова или профил на конска глава.

Ръчно направеният хляб се маже обилно с мед, а по него се наръсва зърна варена царевица. Свекървата от своя страна раздава от обредния хляб на роднини и близки. Този ритуал е от особено значение за доброто приемане на младите невести от свекървите и тяхното сближаване. От специално приготвения за празника хляб се дава на конете и кобилите, за здраве и приплод.

Изцяло мъжки ритуал са кушиите (надбягването с коне). Още призори мъжете сресват и окичват най-расовите жребци с пискюли, конци и мъниста. За надбягването се избира широка и равна поляна край населеното място, а млади и стари се събират за зрелището. За най-бързия жребец има изплетен от момите венец и чувал хубав зоб.

Стопанинът на коня победител прави почетна обиколка из селото, а след това дава угощение за здраве в дома си. На трапезата се слага обреден хляб, гъбена чорба, варена царевица, супа от леща, картофи.

Хорото на мегдана е красив завършек на празника, а в центъра му са ездачите от провелите се по-рано през деня кушии.

ПОВЕРИЯ

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като "кара-кон" или "вкара-кончен" (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата "караконджул" - зъл дух в тялото на животно. Така животът и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Освен че конят е почитан като вярно и предано на човека животно, той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите. За прабългарите пък животното е било и тотем и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.

Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.

На Тодоровден бабите подстригват внучетата си за първи път след дългата зима.

Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Свети Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, затова младите невести приготвят малки хлебчета и ги раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.

В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.

КОЙ ПРАЗНУВА ИМЕН ДЕН

Празнуват всички с името на Св. Тодор (Божи дар) – Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошо, Божидара, Божидар, Бжана, Божо, Божан, Дарина, Дарко, Дара, Дарко, Доротея, Дора.