Днес професионалния си празник отбелязват служителите на МВР
Преди 132 години, на 5 юли 1879-а, българският цар Александър Батенберг, който между другото е коронясан само 9 дни по-рано, издава Указ №1, разпореждащ създаването на Министерство на вътрешните дела (работи) като част от първото българско правителство. Каква важност се придава на учредяването на тази институция показва решението на владетеля да повери МВР в ръцете на Тодор Бурмов, който е назначен и за министър-председател.
По онова време сферите на дейност на Министерството на вътрешните работи са много повече от сегашните: то обхваща вътрешните дела и администрацията, народното здраве и ветеринарната дейност, управлението на пощите и телеграфите... Това се наложило заради необходимостта да се организират всички жизненоважни механизми на младата държава, но скоро непривичните за едно министерство на вътрешните работи области започнали да се обособяват в самостоятелни служби и постепенно отпаднали от МВР. Това се случило с управлението на пощите, прехвърлени в собствено министерство през 1882 година, обществените дела пък били отделени през 1885-а, а ветеринарните институции - през 1893 година.
Тъй като Министерството на вътрешните работи по разбираеми причини е сред най-важните за утвърждаването и устойчивостта на всяка нова власт, през 132-годишната му история в него са направени стотици промени, някои от които по-драстични, други - с козметичен характер. Най-кардинални, разбира се, са реформите след утвърждаването на комунистическия режим през 1944 година и тези след премахването му от 1989-а.
Сменят се и министри, и политики, и структури, но има едно нещо, което си остава непроменено. И това е фактът, че всеки човек, който в младостта си избира да стане част от структурите на МВР, е подтикван единствено от доблестта си и от желанието да служи на страната си и на обществото и, ако се наложи, да загине за тях и да се превърне в герой.
Това не означава, че след 5, 10 или 20 години всички служители на МВР продължават да са такива. Една малка част от тях (ще ми се наистина да вярвам, че тя наистина е минимална на фона на останалите) потъва в блатата на покварата и предателството и минава от другата страна на барикадата. Защото между органите на реда и бандитите наистина трябва да има барикада и никой не може да ме убеди, че полицейски служители могат да си пият питието с подсъдими, за които цяла България знае, че са босове на мафията, както се е случвало неведнъж...
Някой ще каже, че като получават мизерни заплати, нямат пари дори за гориво и компютри и виждат как заловени наскоро от тях престъпници излизат от съдебните зали с ехидни усмивки на лицата, полицаите губят и куража, и мотивацията си да се държат като герои. Други ще опонират, че служителят на реда по целия свят е в незавидно положение, защото печели недостатъчно, а е подложен на големи рискове и изкушения. И това не оправдава никого да нарушава законите, които всъщност трябва да защитава.
Вероятно и двете страни биха били прави в един подобен спор. Тази статия обаче няма за цел да дава морални и законови оценки на когото и да било. Тя е посветена на онези истински служители на МВР и българското общество, които не се обезкуражават от трудностите и безпаричието. Посветена е на полицаите, които без колебание отказват тлъсти подкупи и рискуват живота си, за да вкарат зад решетките разбойниците, макар и да знаят, че скоро те могат да се озоват на свобода.
Именно те трябва да чувстват днешния ден като свой празник. Именно на тях българският народ посвещава истинското си възхищение и признателност. Защото всеки народ и човек минава през своите периоди на трудности и изпитания, но единственият начин да ги преодолее е да остане непоколебимо на мястото си и да отстоява вътрешните си убеждения и убежденията на този, когото представлява. Ако има повече такива хора, ситуацията неминуемо се променя към добро. А в МВР все още има достатъчно доблестни мъже, убеден съм в това.
Така че, честита 132-годишнина на МВР на всички достойни служители на Министерството. Всички ние ви благодарим, че рискувате живота си за нас ежедневно и че всеки ден оставяте семействата си, без да знаете дали ще се върнете при тях.
Отбележете професионалния си празник подобаващо, вдигнете наздравица и си пуснете хубава музика, което, разбира се, изключва онова вокално-текстово недоразумение, което един кой знае защо известен певец и един още по-"талантлив" поет родиха за мъка на себе си и на околните.
Честит празник, достойни служители на Министерството на вътрешните работи!
