Еврокомисията: бюрокрацията спъва разтежа на България
Европейската комисия направи обществено достояние свое становище, според което административната реформа в България се фокусира главно върху механично съкращаване на щатове, без да се обръща достатъчно внимание на подобряването работата на чиновниците и бизнес средата. В документа се казва още, че сложните бюрократични процедури създават условия за избуяване на корупцията и ликвидират положителния ефект от ниските данъци.
Тези констатации на Еврокомисията, включени в оценката й за Конвергентната програма за 2011 - 2014 година и Националната програма за реформи, изготвени в България, за нас, българите, отдавна са болезнено ежедневие.
Всички гръмки заявления за обслужване на едно гише, съкращаване на разрешителните режими и забрана един документ да се изисква втори път, след като веднъж вече е бил даван в администрацията, си останаха само празни приказки. Макар и да има някаква минимална промяна (което просто е неизбежно заради натиска на ЕС и на бизнеса), тичането от етаж на етаж из административните сгради, бейските обедни почивки и надменното поведение на иначе нашите, на българския данъкоплатец, служители си остават непоклатима практика.
Европейската комисия отбелязва и други слабости на административната ни система, които ние познаваме отдавна и на моменти даже май свикваме с тях. Според становището сред чиновниците липсва стабилност, налице са тежки политически зависимости и отсъстват последователни мерки за повишаване на нивото на знанията и уменията им. С прости думи това означава, че ние си плащаме като попове на и без това неимоверно раздутата чиновническа армия, докато те, вместо да работят за нас, мислят как да се присламчат към някоя партия, която да им осигури още годинки, през които задниците им да придобиват формата на удобния стол в офиса. Означава, че служителите на администрацията не са достатъчно квалифицирани и се чувстват дотолкова сигурни, че ще запазят работата си, че не намират за необходимо да полагат усилия и да придобиват нови знания и умения. Означава, че от времето на алековите фейлетони и "Службогонци" на Иван Вазов се е променила само обвивката, но не и пълнежа на различните министерства, учреждения, служби и институции.
В становището са "разобличени" недостатъчната ефективност на борбата с корупционните практики сред органите, които регулират защитата на конкуренцията. Според Европейската комисия (а и според всички нас) именно корупцията е сред най-негативно действащите фактори за икономическото и социално развитие на държавата и за усвояването на еврофондовете.
И друг от обичайните заподозрени, съдебната система, не остава встрани от безмилостно ясния и конкретен анализ на ЕК. Според него неефективността на съда спъва и до голяма степен обезсмисля дейността на важни контролни органи като Агенцията за държавна финансова инспекция и Агенцията за обществените поръчки.
Обърканите и сложни разрешителни режими, корупцията и високите административни такси напълно заличават възможния положителен ефект от ниските данъци.
Именно това са основните причини в тазгодишната "ранглиста" на Световната банка за условията за стопанска дейност България да се смъква с няколко позиции надолу и вече да заема 51-во място при 44-то през миналата година.
В заключение можем да обобщим, че целият и без това изтерзан и губещ самочувствие български народ продължава да е заложник на чиновничеството. Ние все още сме зависими от хора, които в много случаи са недостатъчно образовани и компетентни, но на които въпреки всичко плащаме, без да имаме право да се възпротивим.
Независимо дали сме подготвили иновативен и конкурентоспособен проект за европейско финансиране, независимо дали имаме изрядни документи или неотложни бизнес ангажименти, ние трябва да висим на гишето и, както си признават огромен процент от българите, да плащаме под масата, за да се задвижат нещата, за развитието на които пречи единствено фигурата на вездесъщия чиновник, чиято задача по дефиниция е точно обратната. Да ни помага.
Политиците трябва да осъзнаят, че магистралите и ниските данъци не са достатъчни за привличането на западни инвеститори. Защото те не са свикнали с мотаенето по институциите с един куп бумаги под мишница или даването на рушвети. Те знаят правата си и не са склонни да отстъпват от тях. Трябва, но никога няма да го осъзнаят, защото не им изнася.
Дори и да има добрата воля да промени нещата, което и да е правителство със сигурност е наясно, че който тръгне да съкращава и модернизира администрацията цялостно, а не на парче, за замазване на очите, едва ли ще спечели следващите избори. Защото чиновничеството е огромна армия, всеки съкратен има семейство, което не се интересува кое е по-добре за бизнеса и народа, а че е загубило едни сигурни доходи и сериозни привилегии. Отделно от това дори и неуволнените служители на администрацията ще гласуват срещу подобна политика, защото ще се чувстват сигурни.
Така излишната и неефективна част от чиновничеството се превръща в някаква свещена крава, а наша, на народа, е ролята да принудим политиците да се справят с него, защото те сами нямат изгода да го направят.
Ако не вярваме сами на това, на което сме свидетели всеки ден, нека повярваме на Европейската комисия. А тя казва, че ако се преборим с излишните или мързеливи администратори, ще привлечем повече инвестиции, което означава просто, че ще имаме по-голяма възможност да си намерим хубава работа и да получаваме добро заплащане.
