Започват Коледните пости
Край с блаженето до 25 декември
Снимка: Община Горна Оряховица
От днес започват 40-дневните Рождествени или т. нар. Коледни пости, които ще завършат на 24 декември. Коледният пост носи още името Малка четиридесетница. Голямата четиридесетница е Великденския пост.
Според народните вярвания, ако човек пости преди Коледа, той се изчиства и подготвя духовно да посрещне материализираното Божие слово - Божия син Исус Христос.
През първата седмица на коледния пост и от 20 до 24 декември са разрешени растителните храни с олио. През останалото време на поста (без сряда и петък) е разрешено да се консумира и риба. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) също се приемат за постни храни.
На Никулден - 6 декември, се разрешава Консумацията на риба и вино се разрешава и на 6 декември, когато се отбелязва празника Никулден. По време на поста изключение се прави са деца, бременни жени, болни и възрастни хора. На тях им е разрешено да хапват мляко и млечни продукти.
Хората, за които е важно да се изповядат и да получат св. Причастие, предварително се уговарят с изповедника си до каква степен и колко да постят. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо - само в петъчните дни.
Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.
Светият Синод разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.
Смирението, което проповядва християнската църква, не винаги се приема от някои хора. Но, все пак, за да има душевна хармония, би било добре да се стараем да спазваме поне някои от съветите, дадени от Бога:
"Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".