Вечер в елитно заведение. Изискан интериор, перфектно обслужване, скъпи питиета... Всичко би било страхотно, ако ТЕ не бяха там: жените, отдали живота си в името на парите. Многото пари.

Няма нищо лошо в добрата печалба. Но в тази, която е заслужена. Която е спечелена с ум и труд. А не с тяло.

Днес все повече жени живеят на гърба на т.нар. "богати чичковци", които често могат да им бъдат и дядовци. Луксозни ресторанти, маркови магазини, екзотични туристически дестинации - нищо не им е чуждо. Получават най-доброто, практикувайки "най-старата професия". Косвено.

Вероятно винаги е имало жени, правещи "всичко за пари". Но в днешно време сякаш са мнозинство. Вече не е приоритет да получиш образование - далеч по-престижно би било да се омъжиш за крупен бизнесмен, по-възможност "добре облечен" такъв.

Често срещана гледка са две млади дами, седящи сами на бара, пиещи минерална вода, например. И чакащи компанията от застаряващи мъже, разполагащи се на ВИП-сепарето, да ги забележи и покани да споделят заедно бутилката уиски, което най-вероятно е бутилирано в същата година, в която са се родили девойките. Последните, разбира се, полагат грижи да бъдат видени, оценени, харесани. Солариумът, обемните прически и оранжевият фон дьо тен са само част от арсенала им за покоряване на мъжки сърца... или портфейли. Залагат на тесни дрешки, поли, които могат да минат за по-широк колан, високи токове.

Това, което не осъзнават обаче е, че всички са еднакви. С различни имена, но с едни и същи стремежи.

Смисъл от тези жени няма. Полза също. Мнозина представителки на нежния пол са свързани с проституцията - някои явно, други не толкова. Не би било страшно, ако си стояха в бардаците и не се смесваха с останалите. Проблемът е, че тези дами все повече и повече се насочват към висшето общество, гледат към ръководни постове, опитват се да взимат решения, за които нямат елементарни познания.

Вина имат и мъжете, които допускат да нарекат свои "половинки" индивиди, чието единствено интелектуално достойнство е тарикатлъкът. Въпрос на време е "до всеки успял мъж" да "стои една златотърсачка".

По темата може да се говори твърде много. Но ситуацията да остане същата. Защото живеем в Страната на абсурдите. Ние сме тези, които можем да променим съдбата си. Но сме твърде мързеливи и поддържаме мъдростта, че "една птичка пролет не прави".  А ако всички "птички" се обединим, може би ще успеем най-сетне да влезем в XXI век, а и в Европа - при това не само на хартия.

Тогава вече е твърде вероятно да "вдигнем летвата" за жените, които допускаме в живота си. И Ерата на златотърсачките да остане като черно петно в историята.

Автор: Станислава Добрева, Север.Бг