Имен ден празнува Филип
Българската православна църква почита на 14 ноември паметта на св. апостол Филип - един от дванадесетте апостола.
Св. Филип е родом от Витсаида - градът, от който са апостолите Петър и Андрей. Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.
Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали дрехите им - изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с глава виснала надолу, свети Вaртомолей разпнали до стените на храм - а земята се разстресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартомолей покръстил всички, а три дни след това на мястото където капела кръвта от Апостол Филип, порастнала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство.
Произходът на името е гръцки. Името става много популярно по времето на Филип Македонски - оттогава днешен Пловдив се наричал Филипополис, в чест именно Филип Македонски.
Имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.
Днешният 14 ноември, денят преди Коледния пост, се нарича Коледни заговезни или заговелки. Смята се и за последният ден, в който може да се блажи - т.е яде месо, яйца, млечни продукти.
По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно.
Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.
