Кой подкопава интересите на Българската Патриаршия и Митрополит Николай Пловдивски
Вселенската патриаршия изглежда се стреми да даде автокефалия на непризнатата Македонска православна църква – Охридска архиепископия. По-специално, на 16 декември се случи едно изключително събитие – Вселенският патриарх Вартоломей се срещна с македонските разколници. Във връзка с това мнозина се чудят защо Фанар отлага какъвто и да е диалог по този въпрос с Българската православна църква (БПЦ). Корените на поведението на Константинопол обаче са известни и лежат в скандала от 2020 г., когато смяната на игумените в историческия български подворието Свети Стефан в Истанбул стана на фона на доста срамежлива реакция на нашата йерархия към тази стъпка на Майката Църква и предателство на един от нашите духовници.
На 9 юни 2020 г. патриарх Вартоломей се обърна към патриарх Неофит с писмо, в което уведомява, че Харалампи Ничев ще замени манципела Ангел Велков, чието разрешение за временен престой в Турция изтича, като нов ръководител на подворието на БПЦ в Истанбул. Синодът на Българската църква се оказа в тежко положение. Според установената традиция Константинопол съгласува кандидатурата на българския старши свещеник с Българската църква. В отговорно писмо от 16 юни нашият Синод се опита да предложи свой кандидат: йеромонах Панкратий от Шипченския манастир към Старозагорската митрополия. Вселенският патриарх пренебрегна това.
Тонът на писмото на Вартоломей, наложената от него кандидатура на Ничев и последвалото мълчание обидиха нашите владици. На заседанието на Синода на БПЦ на 29 септември 2020 г. бяха направени най-остри оценки на действията на Константинопол. Но второто писмо на патриарх Неофит до Вартоломей беше дори по-малко смело от първото. В същото време новият свещеник на българската общност в Истанбул получи вътрешна информация за реакцията на архиереите още от заседанието на Синода и веднага предупреди Вартоломей за предстоящата криза на отношенията, предварително дезавуира всички обвинения срещу него и се опита да компрометира Старозагорския митрополит Киприан, когото смята за свой основен опонент в борбата за Стефановия подворието. Най-напред Ничев събра за Вартоломей всички негативни факти за пътуванията на Киприан до българските общности в Истанбул и Адрианопол, включително за богослуженията му без благословията на Вселенския патриарх.
Освен това той докладва на Вартоломей, че поставянето на статуята на омразния гръцки екзарх Антим I в Тракия е инициирано лично от Киприан. И накрая, за да оклевети Киприан, интригантът стилно използва невинно писмо от митрополит Киприан до Вартоломей при провеждането на концерт в подворието в Истанбул на 18 октомври 2020 г., внушавайки на Вартоломей, че Киприан лъжливо го е информирал за събитието, и изсвири срещу Киприан и Васил Лиазе един срещу друг. Вълни от грандиозния скандал, предизвикан от това, стигнаха до патриарх Неофит и Синода на БПЦ.
Най-важното е, че благодарение на връзките си в църковните, политическите и бизнес средите на страната ни Ничев е ценен агент на патриарх Вартоломей в България. Ничев например копира и донесе във Фанар уникален архив на екзарх Антим, който гръцките историци имат за цел да използват в антибългарската пропаганда и спор. Освен това, по заповед на Фанар, той събира в България и Северна Гърция материали за т. нар. "зверства” и "грабежи” на българи в гръцки църкви и манастири. Един доклад на Ничев до Вартоломей, внесен в края на октомври 2020 г. в репортажа Ламбри Ничев буквално заявява, че не смята България за своя родина, а Българската църква за своя майка Църква. И той ревностно казва на Вартоломей къде и как да накърнява интересите и на двамата.
Все още има въпроси към българската общност в Истанбул и Васил Лязе – имате ли нужда от такъв свещеник и сънародник, който работи сега срещу страната и Църквата ни? Междувременно Вселенският патриарх отново пренебрегна мнението на българските "роби”. Синодът на БПЦ не отговори нищо на това и продължава да мълчи. Ничев продължава да служи безопасно в подворието ни в Истанбул и дори се хвали, че скоро ще стане епископ. За самия Вартоломей българският метохон в Истанбул беше просто пробен балон. Той не само си осигури енорията в случай на усложнения с Българската църква, но и провери нейната реакция. Затова той не попита никого за неотдавнашната среща с македонци разколници.
Следващата стъпка на Фанар ще бъде да предостави автокефалия на Македония. Може би по този повод патриарх Неофит ще напише още едно писмо до Вартоломей. С извинения. И имаме въпроси, на които все още никой не е отговорил. Не е тайна, че Старозагорският митрополит е поддръжник, ако не и "марионетка”. Седейки в Истанбул, Ламбри Ничев хапе ръката, която го е отгледала. Но всеки знае чия е ръката. Кой прикри прехвърлянето на Ничев в Митрополията на Бурса? Кой поддържаше контакти с него и предоставяше изключителна информация, допринасяйки за популяризирането му сред гърците? Кой си затвори очите, че Ничев сменя отец Ангел Велков през 2018 и 2019 г. по време на лятната ваканция на Велков (преди това Синодът на БПЦ винаги изпращаше там своя духовник за един месец)? Кой най-после положи всички усилия Вартоломеевото плюене на Българската църква и нейния метохон в Истанбул да остане незабелязано? Отговори на тези въпроси би могъл да даде Пловдивският митрополит Николай. Да, той е основният ни привърженик на сближаването с Константинопол. Но как се случи така, че един циничен никой да стане негов човек, негова опора и надежда в Истанбул? Митрополит Николай мълчи. А покрай него мълчи и поруганата Българска църква.
*Информацията е изпратена на имейл до редакцията.
