Майки, да не забравите да си поискате парите обратно!
Никой, на когото природата е дарила огромното щастие да е родител в България, не би се учудил, ако чуе или прочете, че поведението на правителство след правителство все по-натрапчиво насажда на пръв поглед налудничавата мисъл, че има някакъв грандиозен заговор за обезлюдяването на България и превръщането на все още оцелелите й жители в невротични и смазани от безпаричие получовеци.
А администрацията е най-верният съюзник на управляващите (нямам предвид само сегашните; говоря за всички досегашни) в мисията им. За да не бъда голословен, ще дам конкретен пример.
Заради наближаващите избори ли, заради силния обществен натиск ли (най-вероятно и заради двете), правителството реши да предложи опростяване на лихвите на родителите на малки деца, които са получавали майчинство, въпреки че малчуганите са ходили на ясла преди да навършат две години.
Доста благородно от страна на управляващите, макар че няма никаква логика да се опростяват само лихвите. Една последователна политика би изглеждала по някой от следните начини: 1. Да, вие сте престъпили закона, заблудили сте държавата и сте присвоили средства от нея, за което трябва да си платите. И то с лихвите 2. Промяната в закона от 2007 година е недомислица и е дискриминационна. Затова я отменяме, връщаме всички пари на тези, които са си платили и опрощаваме дължимото на онези, които не са.
Замислете се какво правно основание има опростяването на лихвите по сума, с която е наказан нарушител на закона. Точно такова, каквото и повишаването на оценките с една единица от тогавашния министър на просвещението Борис Йоцов през 1943 година по случай раждането на престолонаследника Симеон II...
По тази логика всеки нарушител би могъл да започне да плаче, да се тръшка и да обяснява колко зле живее, за да му опростят дължимото. Едва ли го направят, щом е сам, но основанията му да иска подобно нещо са точно толкова издържани, колкото и на майките, при положение, че вземането на майчинство, след като малкото е поето от детските заведения, все още се приема за престъпление.
Не, че идеята на правителството за опростяване на лихвите не е правилна. Напротив. Това обаче не я прави по-малко нелогична и непоследователна. Най-важните условия за съществуването на една правова държава са наличието на ясни и точни правила и спазването им.
Едва ли ще се случи, но защо да не помечтаем за миг? Явно е, че проблемът с прословутите няколко месеца, от които децата се нуждаят за адаптация, предизвиква широк обществен интерес. Защо да не помечтаем той да бъде решен както това би станало от нашите "братя" от по-западната част на страната, в която живеем и която е наречена Европейски съюз?
Там никой не би се поколебал да предизвика широка дискусия, в която освен управниците да вземат участие специалисти и всички заинтересовани страни. А защо да мечтаем? Не зависи ли от самите нас да разнищим проблема и да накараме правителството да постъпи така, както е най-добре за народа и за бъдещето му - децата?
В този спор няма две противоположни позиции. Или поне едната от тях не е аргументирана. В огромната си част обществото е на страната на майките и с право, защото през втората година на майчинството си те вземат минималната работна заплата и така или иначе не ощетяват бюджета кой знае колко. Още повече, че ако имаше стратегическа визия за бъдещето, именно майките щяха да са най-важни, защото те буквално изграждат физически, психически и морално това бъдеще.
Да не говорим за специалистите... Всички педагози препоръчват поне тримесечен период, в който детето да се адаптира към новата среда и да преодолее шока от отделянето от майка си, с която е прекарало целия си досегашен живот. Първо малкият бива оставян в яслата за час - два, след което това време се увеличава, докато най-после свикне с промяната и е готов да прекара целия ден в новата обстановка.
А и майката така или иначе няма да ходи много-много на работа, защото в яслата децата за първи път се сблъскват с много от вирусите и, тъй като нямат развита имунна система, боледуват през седмица-две. Тоест, завърналата се на работа жена не би могла да се съсредоточи и да се труди спокойно, а постоянните болнични заради детето най-много да накарат шефа й да измисли начин да се отърве от нея под благовиден предлог...
Щом обществото и специалистите са на страната на майките, кой остава да защитава принципа на моментално връщане на жените на работа след тръгване на ясла на детето? Много просто, управляващите. Може ли едно правителство да се изправи срещу логиката и срещу целия народ? От опит знаем, че може, но не е ли време да спрем да го допускаме?
Впрочем, изход има. Примитивен, прединдустриален, по-прилягащ на епохата на Гераците, но все пак изход... Бабата! Вездесъщата баба, която в идеалния случай е пенсионерка и живее достатъчно близо, за да тича до яслата когато се наложи, но и достатъчно далеч, за да може все пак младото семейство да има поне малко личен живот. Тя, бабата, спасява положението и когато местата в яслите не стигат, но това е съвсем друга тема...
Ако, не дай си Боже, обаче, баба няма, какво може да се направи? Има и друг вариант. На майката й се полагат около четиридесет дни отпуск за двете години, през които е гледала детето си. Тя може да ги изиска от работодателя си и да остане за приблизително два месеца вкъщи, за да попремине периода, в който детето й трябва да се адаптира. Този вариант обаче изглежда още по-лош за жената от постоянните болнични заради вирусите, защото едва ли има работодател, който ще остане доволен след две години майчинство да чака още служителя си, без той реално да се е връщал на работа.
Някой би казал, че доволството на работодателя не е важно, щом нещата са законни, но това съвсем не е така. Не само защото може да вгорчи живота на служителката си. Просто е хубаво, когато работиш със (или за) някого, да не си в обтегнати отношения с него. Все пак човек прекарва на работното си място повече време, отколкото вкъщи, ако изключим спането.
Но дори и това щеше да е достатъчен изход, ако малката, но съществена промяна в закона беше доведена до знанието на всички заинтересовани. Тя си е приета тихомълком, минала е през Държавен вестник тихомълком и изведнъж започва да се изпълнява с цялата строгост на закона...
Защото едва ли има човек, който да си мисли, че в болшинството случаи майките съзнателно са тръгнали да ощетяват държавата. Те просто не са знаели, че изобщо има подобна промяна. Преди да ги обвините, че незнанието не е оправдание, нека си припомним какъв именно беше "ремонтът" на закона през 2007 година.
През януари Парламентът променя едва забележимо Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване в текстовете, касаещи отпуска и обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 години. Корекциите са буквално нищожни за непотопения в юридическите дълбини. Преди тази дата майчинството се е спирало, когато детето постъпи в "детско заведение на пълна държавна издръжка", а поправката гласи, че това става, след като малчуганът е приет в "детско заведение".
Миниатюрната на пръв поглед разлика според управляващите означава, че оттогава майките нямат право да получават майчинство, след като детето им тръгне на ясла. Колкото и да са объркани юридическите термини, това едва ли обаче е така, защото в противен случай нямаше да се налага в брой 49 на Държавен вестник от 29 юни 2010 година да се обнародва промяна в Кодекса за социално осигуряване, с която към детските заведения изрично са добавени и яслите. Дали това не значи, че всички майки, чиито "нарушения" са отпреди тази дата (всъщност, отпреди 1 юли, откогато законът влиза в сила), чисто и просто не са в нарушение? Според много специалисти това е точно така, защото преди яслите не са се числели към детските заведения, които пък са част от образователната система на Република България...
Изобщо, цялата история с връщането на "незаконното" майчинството беше рядко непрозорлив, непопулярен и безсмислен ход. Освен, ако не предположим, че сегашните управляващи са искали да спечелят дивиденти, обвинявайки предишните, че са приели закона, а те са принудени да го изпълняват...
Едва ли майките, които нямат възможност да се "радват" на нормалните си човешки права като каране на количка по тротоар, качване на количка в градски транспорт и закупуване на един пакет памперси с едномесечната държавна помощ за дете, могат да бъдат обвинени в издевателства спрямо страната си. Тъкмо обратното. Те не са длъжни да следят промяната в буквата на закона. Имат си по-важна работа.
И тук, вярно, след доста сериозно отклонение, нека се върнем на администрацията. В цялата така създала се ситуация едва ли би могло да има нещо по-унизително за набедените за престъпнички и буквално ограбени майки от изискването след приемането на поправката за отпадане на лихвите те да подадат молба, че искат въпросните лихви да им бъдат върнати.
Питам се докога трябва да търпим дебелокожите чиновници!? Как можаха да разберат коя майка колко им дължи, да пресметнат лихвите и да й ги изискват безапелационно, а сега им е невъзможно да върнат въпросните лихви?
Както наскоро обяви и Европейската комисия, администрацията е най-големият бич за българския бизнес и общество. Ако държавата или предприемачите решат да направят нещо положително, тя се намесва безцеремонно и спъва или поне забавя инициативата. Няма и помен от работа на едно гише, експедитивност и тям подобни...
Господа чиновници, спрете да искате да ви се молим (да ви подаваме молби) за щяло и нещяло, а се разровете из папките си, разберете колко пари трябва да върнете на всяка от майките и го направете! Без молби, без обикаляне на гишета, без обедни почивки от 12 до 17 часа...
