Наистина ли? На маратона в Бостън? + Снимки

"Наистина ли? На маратона?" Това бяха първите ми мисли снощи, когато видях, че колегата е пуснал във Фейсбук страницата ни съобщението за бомбите, избухнали на финала на Бостънския маратон. Ние наистина се вълнувахме от това спортно състезание, дори написахме статия за Джошуа Крери, който във висша форма на хуманизъм пробяга за втори път маратона, пренебрегвайки недъга си (той е сляп), за да набере средства за клиника за борба с рака. И тогава... бомби. Незнам, светът явно се опитва да се превърне в място, населявано от нехора.

Дали да припомням ценностите на Олимпийските игри? Има ли някой, който да не знае, че по време на Олимпиада войните са спирали и са преминавали в мирно съревнование на игралното поле. Враговете са си стискали ръцете след честната битка. А не е ли именно Маратона перлата в короната на Олимпийските игри. Не е ли Маратона посланика на мира по света.

И сега тези хора, които и да са, посегнаха на мира по възможно най-гнусния, неморален и подъл начин. Защото този атентат не е срещу САЩ, целта му не е Бостън, мирните граждани не са обекта на покушението, терористите поставиха бомби срещу мира.

А сега накъде? Остана ли нещо свято за лумпенизираните фанатици? Защото навсякъде се създават бойни полета, а от двете им страни стоят фанатици. Без значение дали на религиозна, национална или етническа основа, винаги ще има две воюващи тези, а част от хората стоящи на барикадата се стремят да поддържат войната жива. Коя е границата, която тези хора не са готови да прекрачат?

В моите очи единственото оправдано убийство на света е убийството на войната. Ако войната е заложила бомби на мира, то смятам, че тя самата трябва да падне в тази битка. Как? С мир насреща. По скандинавски. Точно както се отнесоха шведите с Андерш Брейвик. В най-крайните си реакции имаше хора, които искаха да влязат в килията му и да му крещят.

Та, ако отвърнем на това насилие с още насилие, ще получим един омагьосан кръг, от който няма излизане.

Надяваме се да споделяте нашето виждане нещата. Ако това е така, станете част от групата ни във Фейсбук. Предварително ви благодарим и се надяваме, да ви бъдем все по-полезни.