През тази седмица Българската православна църква беше номинирана за за Нобелова награда за мир за спасяването на българските евреи през 1943 г. С това е свързан и въпросът от седмичната ни анкета.

18,2% от гласувалите са на мнение, че Църквата ни заслужава тази награда, защото е спасила близо 50 000 евреи от газовите камери. 45,5% са заложили на отговора, че заслуга за спасяването на българските евреи има цялото общество, а 36,4% са подкрепили отговора, че наградата трябва да е за хуманност.

Читателите ни във Фейсбук са на мнение, че наградата е достойна.

Позиция на представител на Църквата

Според Варненския митрополит Кирил Българската православна църква не очаква жестове на благодарност заради добрините, които е правила и прави. Доброто се върши, заради самото добро, а наградата се очаква само от Господ.

По негово мнение БПЦ е единствената църква в християнското семейство, която повежда официална политика в защита на евреите от депортиране. Той го определя като  ”уникално дело” на Църквата и нейните архиереи, което трябва да се популяризира.

Номинацията на зам.-ръководител на Пос­тоян­ната делегация на Народ­ното съб­рание в ПАСЕ и депутат от Синята коалиция — Лъчезар Тошев е прецедент – досега няма друга религиозна институция, предложена за високото отличие. Мотивът, с който е направена номинацията е, че твърде малко по света се знае за спасяването на нашите евреи от Холокоста.

Какво разказва историята?

Със Закон за защита на нацията, прокаран от Богдан Филов през 1941 г. под влияние на Третия Райх, се ограничават гражданските права на 50-те хиляди евреи, живеещи на територията на България. Царският двор не одобрява антисемитските мерки, взети под натиск. За Борис III е тежък удар, когато част от 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония са натоварени в Кюстендил на германска композиция, пътуваща от Солун за Варшава.

Царят обаче е с "вързани ръце" и споделя пред царица Йоана и приятелите си Иван и Марион Станчови: "Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това можеше да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения. Но друг изход нямаше!”

Той контрира натиска за депортирането на евреите с обяснението, че те са нужни на България като работна ръка за строителството на пътища, железопътни линии и големи обекти. Това се отчита в докладите на германските представители в София като "пълна липса на ентусиазъм у българите да прилагат по-строги мерки срещу евреите.

Когато става ясно, че все пак задачата трябва да бъде изпълнена, Двореца, 42 народни представители и Църквата, която е категорична, че не може да измени на повелите на Свещеното Писание и да откаже помощ на гонените и онеправданите, се обединяват в решителен отпор на намеренията на Райха.

Борис III приема алтернативното предложение на германския специален пратеник Данекер за изселването на софийските евреи в провинцията, изтъквайки отново, че са нужни като работна ръка за строителството на България.

Така, въпреки сътрудничеството си с Германия, България спасява своите евреи от лагерите на смъртта.

Относно номинацията на Българската православна църква за Нобелова награда за мир по този повод, България трябва да се гордее, че в новата си история е имала кауза, която е обединила всички институции и по този начин е доказала, че може да отстоява интересите си, когато това се наложи.

Лауреатите на наградата за тази година ще бъдат обявени през м. октомври.

__________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg