Обществен барометър: „Извличаме ли поука от трагедиите си?“
"Умее ли българинът да извлича поука от трагедиите си?" бе въпросът, който ви попитахме тази седмица в нашата анкета. Той бе провокиран от поредната човешка смърт, докато хората са се трудели за хляба си – срутването в мина "Ораново", при което загинаха четирима миньори.
От гласувалите на сайта ни най-много – 44,4% вярват, че "Народът ни е мъдър и ще проумее причините за толкова трагедии", 33,3% са посочили, отговора "Не, "умее" да повтаря грешките и затова "буксува", а 22,2% са категорични, че "Паметта на хората е къса и за добро, и за лошо". Нито един не смята, че в многовековната ни история са извличани поуки от трагедиите.
Според статистиката около 2000 посетители във фейсбук страницата ни са прочели въпроса. Но той е провокирал само една дама, която е заявила "гражданската си позиция" така: "Въпросът е негативен и не конструктивен - тъп. Няма да отговарям на такъв въпрос, от който няма полза!".
Този пост ме накара да "кривна" за малко от въпроса за анкетата и да се замисля какво би могло да породи подобна реакция... От житейския си опит знам, че няма глупав въпрос – има незададен. Това автоматично води след себе си низ от неудобни и проблемни ситуации и усложнени отношения, които дълго време не могат да бъдат поправени напред в бъдещето.
А каква е причината хората да не задават въпроси и да не отговарят, ако това е възможно? Моето обяснение е едно – отговорите пораждат нови въпроси, които също търсят своя отговор... Един безкраен процес на мислене, осъзнаване и анализиране, който може да бъде "толкова уморителен и изтощителен", че най-лесното е да "махнем с ръка" и да обявим, че това е глупаво... Къде-къде е по-лесно да приемем "сдъвканата ни удобно истина" от "специалистите и анализаторите, на които това им е работата", а после, когато ни "загорчи" от "лъжата, с която са ни напоили", да се нахвърлим срещу тях, докато не се появи някой друг, който умее да "сдъвква по-добре неудобните истини" и той стане "нашият фаворит"...
Сам по себе си един въпрос може да бъда езиково и логически конструктивен. Целта на задаването му обаче е да породи мисъл, която да накара човека да се запита ясно и сериозно каква е неговата роля и отговорност по отношение на поставения проблем. И, когато отговорите започнат да "излизат", да не се плаши от тях, а да се попита за причината това да е така и какви са възможните решения, за да не се повтаря проблемът.
Въпросите са социално ориентирани. Задават се, когато има нужда от комуникация, от обратна връзка именно, защото сме homo sapiens и природата ни е да общуваме.
Според психоаналитика Ерих Фром "във функционирането на дадено общество има два фактора - от една страна е социалния характер с неговото влияние и функция да стабилизира обществото и от друга е човека с неговите потребности, вкоренени в природата му. Ако се попречи на реализацията на тези потребности, те (потребностите) предизвикват такива душевни реакции, които целят връщането на състоянието на нещата към първоначалните стремежи, които се явяват динамични фактори в историческия процес. Сред тези потребности са нуждата от любов, щастие, хармония, свобода. В историята на всяко общество идват моменти, в които външните условия се променят и настъпва фаза на изместването, която често пъти изменя функцията на социалния характер, като от елемент на стабилизирането и социалното "циментиране” го превръща в елемент на дезинтегрирането и в социален динамит."
Тук ще цитирам и психиатъра д-р Николай Михайлов, който по повод на трагедията в мина "Ораново" каза следното по БНТ: "Има едно лекомислие в българското общество, то се движи по предразсъдъци, клишета, воюва с тяхна помощ, служи си с лъжата, в процеса на противоборство. Всяка една от страните, въвлечена в някакъв конфликт, фалшифицира реалността, за да надделее... Истината обаче е друга и тя болезнено отеква в съвестта, макар и за кратко, когато се случи такова събитие, а то е много, много драматично."
В контекста на въпроса дали умеем да извличаме поуки от трагедиите си, трябва да проумеем основни неща, а именно, че:
-
за да оцелеем като народ, трябва да сме единни;
-
за да сме единни, трябва да спрем да бъдем егоисти;
-
за да не сме егоисти, трябва да "рестартираме" ценностната си система;
-
за да възродим ценностите и морала си, трябва да променим Системата, защото "Битието определя съзнанието";
-
за да сменим Системата, трябва да се борим, защото "Свободата е постоянно усилие";
-
за да се преборим, трябва да сме смели;
-
ако сме смели, няма да ни е страх от грешките и паденията, а ще извличаме поуките си, за да продължаваме напред;
-
ако продължим напред, значи обичаме България!
