Обществен барометър: "Каква 2014 г. очаквате"?
Какви са очакванията ви за 2014 година?
Това ви попитахме в нашата седмична анкета.
В сайта на Север.бг са гласували 15 души.
Най-много – 33,3% дават отговор "Все по-добра и по-добра". 26.7% са в двете противоположности – " Надявам се да се изпълнят всички мои планове" и "Нямам вече никакви очаквания". От нас зависи каква ще бъде годината смятат 13.3% от гласувалите.
Повечето анкетирани из Велико Търново също смятат, че позитивните мисли са хубаво нещо, затова и са в очакване за по-добра година. Ето някои от тях:
"Моята година започна много добре. Случи ми най-хубавото нещо, което си пожелах – нова работа, с нови колеги и добра заплата. Това ми е достатъчно. Имам приятел до себе си. И си мисля, че както ми започна годината, така ще бъде цялата. Добра, позитивна и успешна", казва Вероника Марчева, на 25 години от В. Търново.
"Още миналата година ми приключи добре. Успях да се отделя с двама колеги да работим сами и ще продължаваме да се развиваме, надявам се", заявява и 23-годишният Петър Минков, IT специалист.
"Аз съм доволен. Пенсиониран съм по болест. От скоро съм без работа. Ще получавам обезщетение за безработни. Щастлив съм, наистина, защото ще си почина поне половин година като нормален човек. От седем години не съм ходил на море и не съм почивал ползотворно", усмихва се и 55-годишният Станимир Ганев.
"Под 2% ще бъде очакваният бюджетен дефицит за миналата година. Очаква се да бъде около 1,9%, което е приятна изненада и за нас." Това заяви зам.-председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат на БСП от Великотърновска област Петър Кънев, след среща с министъра на финансите Петър Чобанов и Кирил Янаниев, гл. съветник по финансови въпроси на премиера и заяви, че финансист номер 1 е оптимист за изпълнение на бюджета за следващата година.
"Икономиката отлепи! Ръстът за догодина ще бъде над тези 1,8%, което сме записали в бюджета.", прогнозира Кънев.
Обнадеждаващо, но недостатъчно още. Защото в неустойчива икономическа среда бизнесът не инвестира. Все още е голяма междуфирмената задлъжнялост, а малките компании постепенно издъхват, в дълго продължаващата икономическа криза.
Проучване сред дребния и среден бизнес показва, че всеки се стреми към търговия, а тези, които произвеждат някакъв продукт, "ръцете им" са извивани от търговците. Те вземат стоката без да плащат на производителя, а той, за да работи, трябва да купи суровини, материали, задължава към други и постепенно изнемогва. Мнозина в региона затвориха врати.
Въпреки трудният живот, българинът е повече оптимист. Най-важното, което си пожелава е здраве, а другото, другото го постига някак си.
