Павликенският край е бил населяван от най-дълбока древност. В района са открити следи от праисторическия човек. Северозападно от града, в местността Върбовски ливади, е открит керамичен център от II - III век с голям брой грънчарски работилници и пещи за производство на художествена, строителна и битова керамика, а в близост - вила на тракийски едър поземлен собственик с множество земеделски инструменти.

През IV - VI в. в земите на Павликени били построени ранновизантийски крепости, които охранявали установените търговски пътища.

Павликени става град през 1943 г. Дотогава селището се нарича Павликян, тъй като старото му население е изповядвало павликянство*. Павликяните се установили по тези места през втората половина на XIV в., подгонени от османското нашествие на Балканите и официалната православна църква. Основаното от тях селище се казвало Маринополци, но мюсюлманите и православните от околните села го назовали с името на сектата – Павликян. Историческите извори доказват, че и двете имена са били използвани едновременно столетия наред.

От годините на борба за духовна и национална независимост, Павликенският край пази свиден спомена за четата на Филип Тотю, която през месец май 1867 г. води героично сражение в местността Косматица край село Върбовка.

След Освобождението през 1878 г. обликът на Павликени се променя изцяло. Селището е заселено с будни български домакинства от съседните села и Балкана. Мнозина от новите му жители били българи-християни, участвали непосредствено в борбите за национално освобождение, църковна независимост и развитие на българската просвета. Те му предали своя революционен дух и спомогнали за бъдещото му развитие и просперитет.

Последвалото цялостно благоустрояване и развитие на Павликени го утвърждава като важен общински и междуселищен център, което в крайна сметка води до обявяването му през 1943 година за град.

Павликенецът Атанас Хаджиславчев дарява собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

Жп линията дава тласък в развитието на селото като икономически и околийски център. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

68-та годишнина на град Павликени ще бъде отбелязана с празнична програма. Тя започва от днес – вторник, 28 юни. От 21 часа на сцената на Летния театър в града трупата на Нешка Робева ще изнесе спектакъла си „Заря“. Входът на представлението е безплатен.

Същинската част на празника е утре, когато от 8:30 часа в Катедралния храм „Рождество на Пресветая Богородица” ще бъде отслужена тържествена Петро-Павловска литургия. От 9:30 часа кметът на Общината ще посрещне гостите на празника в заседателната зала в сградата на общината.

От 10:40 часа на площадката пред НЧ „Братство 1884” ще се проведе благослов за успех и просперитет на Павликени от Негово Високо Всепреподобие Архимандрит Георгий. Кметът инж. Ангел Генов ще произнесе празнично слово.

Участие в програмата ще вземат младите актьори от театралния колектив при НЧ „Братство 1884”, детска вокална група при ОУ „Свети Климент Охридски”, оркестър „Извор”. В края на деня на площада ще се извие голямо хоро.

*Павликянството е християнско религиозно движение, появило се през VII век в Армения.