Екипът на Sever.bg е лично ангажиран с борбата за чиста природа, опазване на околната среда, флората и фауната на Земята и въвеждането на екологосъобразни практики, енергоизточници, мислене и начин на живот изобщо. Затова в няколко статии искаме да представим пред вас основните проблеми, стоящи пред планетата и бъдещите поколения и съответно начините тези проблеми да бъдат предотвратени (или преодолени) и Земята да продължи да бъде красиво, разнообразно и пълно с живот място.

Всъщност, макар и през последните години споменаването му да предизвиква безпокойство в голяма част от човечеството, парниковият ефект е естествен процес, съществуващ на Земята още от самото зараждане на атмосферата й. Без него средната температура на планетата ни би била около -18 градуса по Целзий, което би направило живота невъзможен или твърде ограничен, тъй като вода в течно състояние би съществувала в минимални количества само в пространствата около вулкани и термални извори. В този смисъл парниковият ефект има благоприятно въздействие и човекът в никакъв случай не би се появил, ако той не съществуваше.

Какво всъщност представлява парниковият ефект? Това е процес, при които част от слънчевата енергия, попаднала в земната атмосфера, се задържа в нея, без да може да бъде отдадена обратно. Съществуването на явлението се дължи на някои газове, наричани от еколозите "парникови" заради свойството им да поглъщат инфрачервените топлинни лъчи, с което загряват атмосферния слой непосредствено над земната повърхност.

Парниковият ефект влияе пряко върху глобалния климат и варира през различните периоди от съществуването на Земята. През последните хилядолетия той поддържа средната температура на планетата на нива от около +15 градуса по Целзий. След началото на техническата революция обаче количеството на предизвикващите го газове значително се повишава и от средата на ХХ век това поражда притесненията на повечето учени, че парниковият ефект започва да се засилва и да причинява негативни за живота на Земята последици, които с времето ще се изострят и ще станат необратими.

Само за последните около два века и половина нивото на парниковите газове в атмосферата се е увеличило от 280 частици на милион до 387,35 частици на милион. Тази рязка промяна доказва пряката връзка между човешката дейност и процеса на повишаване на количеството газове, макар и някои учени, политици и индустриалци да отказват да приемат подобно твърдение за истина.

Все пак човекът не влияе, поне не директно, върху нивата на всички газообразни вещества с парниково действие. Най-голям "принос" за парниковия ефект имат водните пари. В зависимост от региона, те са причината за между 36 и 66% от явлението. В зависимост от височината си над земната повърхност, водните пари могат да играят ролята на охладител или нагревател.

Парниковият газ, върху чийто количества човешката дейност дава най-осезаемо отражение, е въглеродният диоксид (CO2). Около 75% от антропогенните емисии от него, изхвърлени в атмосферата през последните години, се дължат на изгарянето на твърди горива. Основният проблем е, че в естествено състояние основното количество въглерод се намира в подземните горива и следователно е далеч от биосферата. В нея стойностите му са балансирани - той се образува при гниенето на растенията, но и бива поглъщан от листата им, докато все още са живи. След като човекът започва интензивно да добива въглища, нефт и природен газ обаче, нивата на въглерод в атмосферата рязко се увеличават и с това се засилва парниковият ефект. За тази тенденция допълнително допринася и ежегодното изсичане на огромно количество дървета, които биха могли до определена степен да неутрализират изхвърления в следствие на изгаряне на изкопаеми горива въглероден диоксид.

Всички сме чували за изтъняването на озоновия слой и за ужасните последствия, до които може да доведе разширяването на озоновата дупка. Любопитното обаче е, че сам по себе си озонът, който е изотоп, съдържащ в молекулата си три кислородни атома, се е увеличил с около 1/3 в ерата на индустриалната революция. Той е една от основните причини за формирането на смог в големите промишлени градове и има неоспорим принос за увеличаването на парниковия ефект. Като изключим тази зловеща страна, когато е където и колкото трябва, озонът е не само полезен, но и красив. Той изгражда плътен слой на около 25 километра над земната повърхност, спирайки вредното радиационно лъчение на Слънцето и ултравиолетовите лъчи. Освен това на него се дължи и прекрасният син цвят на безоблачното небе.

Сред парниковите газове се нарежда и метанът (CH4), макар и неговото влияние (подобно на това на озона) да е незначително в сравнение на това на водните пари и въглеродния диоксид. Метанът е наричан още блатен газ, защото се среща в големи количества в мочурливите райони. Той се отделя основно при гниенето на органични вещества и поради това почти винаги се намира в изобилие в нефтените находища, тъй като двете химични съединения се образуват при сходни обстоятелства. През последните три века концентрацията му е станала двойна, като се очаква за следващото столетие да се удвои още веднъж. Всеки от нас може да намали количествата метан, изхвърляни в околната среда, тъй като той се отделя и от боклуците, които произвеждат домакинствата ни и биват оставяни да гният на открито. Метанът може да остане в атмосферата само десетина години, но за сметка на това задържа 20 пъти повече топлина, отколкото въглеродния диоксид.

От средата на ХХ век на Земята се наблюдава трайна тенденция на постепенно повишаване на средногодишните температури, позната като глобално затопляне. И десетте регистрирани най-топли години, откакто се води метеорологична статистика, са в периода от 1990 до 2010-а. Само през лятото на 2003 година са се разтопили 10% от всички алпийски ледници.

Именно изчезването на многогодишните ледени обвивки на Арктика, Антарктида и високите планини е една от най-големите опасности за бъдещето на човечеството и на живота на Земята като цяло. Ако тези процеси продължат да се развиват с подобни тревожни темпове е напълно възможно нивото на световния океан да се повиши драстично, като милиони квадратни километри плодородни крайбрежни земи бъдат погълнати от солените води. Това важи и за едни от най-големите и развити световни градове, които също се намират близо до бреговете на големите водни басейни.

Повишаването на нивото на световния океан обаче съвсем не изчерпва мрачната картина на бъдещето, ако не се вземат мерки за намаляване на парниковите газове. Не по-маловажна е промяната на океанските течения, която би била предизвикана от постоянното увеличение на пресни води в Северното полукълбо. Това на практика би означавало, че Гълфсрийм ще престане да достига до западните брегове на Северна Европа и климатът на Стария континент ще стане значително по-студен, като е възможно дори настъпването на нов ледников период. В много други региони промените ще доведат до засушаване, продоволствена и водна криза.

Най-сериозната опасност обаче е, че глобалното затопляне би ускорило развитието на... глобалното затопляне. Засушаването ще унищожи много гори и влажни зони и ще ги превърне в пустини, което ще засили проблема и дори може да направи процесите необратими.

Промените в климата ще ограничат ресурса от питейна вода в цели региони, ще намалят продуктивността и обема на обработваемите земи, а затоплянето ще причини многократно зачестяване на големите пожари.

Според прогнозите на много учени през следващото столетие глобалната температура ще се увеличи с между 1,5 и 3,5 градуса по Целзий, а морското равнище ще се повиши с около метър и океанът ще залее множество крайбрежни територии, като редица тихоокеански острови и плодородни земи в Камбоджа например.

Единственият начин да се запази околната среда за бъдещите поколения е да започнем да гледаме на енергийния баланс по коренно различен начин. Използването на твърди горива трябва да се ограничи за сметка на алтернативните източници на енергия (соларни панели, ветрогенератори, горивни елементи на водородна основа). Необходимо е и наличната енергия да бъде използвана по много по-ефективен начин. За тази цел жилищата, обществените сгради и промишлените предприятия трябва да бъдат топлоизолирани.