Кой е виновен?

Всички се досещаме за казуса със зелника, нали? Но когато в ролята на зелника са няколко хиляди лева, спестени с мъка, вероятно с много труд или продаден имот; когато в ролята на този, който го дава е наивен, вероятно глуповат възрастен човек; а в ролята на този, който го взима е нагла двойка, изпечени и нагли крадци... Тогава кой е виновен?

В редакцията ни редовно обсъждаме темата, защото редовно ни се налага да пишем. Всъщност, можем и да не пишем, но предпочитаме да го правим, защото трябва да се говори повече. Колкото големите кражби и афери удрят върху обикновения данъкоплатец, толкова по-силно го удрят тези кокошкарски истории, които в повечето случаи остават неразкрити и ненаказани.

Обикновено разглеждаме проблема от всички гледни точки, това ни е и работата. Но все не можем да преценим върху кого да хвърлим по-голямата част от вината.

Сценарият е убийствено еднакъв. Обаждане, ранен или загазил роднина, спешна нужда от пари, среща с мнимо лице (най-често с мургав тен и да - намеквам нещо), предаване на парите, обаждане до роднината и установяване на измамата.

Тъй като екипът ни следи основно Централна Северна България, имаме данни предимно за нашия регион. В последните дни имаше два изключително фрапантни случая. Първият с 90-годишна жена, на която й бяха поискани 7 000 лева, ала тя събрала едва 2 200. Вторият със 71-годишна жена, която предаде злато и пари на обща стойност 5 600 лева.

Ние откриваме няколко момента, които ни карат да поглеждаме критично и на двете страни:

1. Възрастните хора си заслужават да станат жертва на подобен род измама от чисто морална гледна точка. Щом като си готов да платиш, за да прикриеш престъпление (в повечето случаи детска смърт, което допълнително утежнява обстоятелствата), то значи ти не само не си за оплакване, ами дори трябва да ти бъде потърсена съдебна отговорност. В крайна сметка, вината идва не при наличието на реално престъпление и корупция, а при даването на "подкупа".

2. Поради ред причини, днешното общество има склонност да издига в култ престъпленията на Робин Худ, но престъпленията срещу тези наивни старци, са пълната противоположност на единствената кражба, в чиято защита можем да намерим аргументи. В повечето случаи, пострадалите са хора, които са работили съвестно, за да спестят пари - къде за погребение, къде за наследство. Някои са продали имоти. Има и такива, които разполагат с пари, благодарение на деца-гурбетчии. При всички случаи обаче това е като да крадеш от дете, от болен или от сакат. Те са безпомощни създания.

3. Има и по-особени казуси с по-млади жертви. Предполага се, че те трябва да са по-добре подковани житейски. И когато толкова много се тръби за подобни измами, когато схемата е абсолютно идентична, тогава е някак дори обидно, да те метнат. И още повече, без значение възрастта, що за човек трябва да си, за да не се обадиш веднага на "пострадалия" наследник? Имаше случаи на обрана баба, при която пострадала бе снахата. Малко свекърви биха се загрижили, така че - браво. Но двете живеят в съседни входове! Само в рамките на пет минути възрастната жена може да провери достоверността на обаждането.

Ясно е, жертвите са или наивни, или откровено глупави - все неща, за които не са виновни и не можем да ги съдим. И е ясно, измамниците са хитри, добри психолози и тях също не можем да ги виним за тези им качества.

Уви, в тази страна хитростта винаги се е използвала за надделяване над наивността. Чисто и просто, в българските села, в обърканите от прехода български семейства, царстват законите на джунглата. 

Това, което ние журналистите можем да правим е да пишем, да ровим и да призоваваме. Ние не сме съд, за да казваме кой крив, кой прав. В Север.бг не спираме да пишем за този проблем, не спираме да се ровим в различните случаи и макар и това вече да не ни е работа, често мислим какво да направим, за да прекратим вливането на този свеж капитал в икономиката ни. И призоваваме. Призоваваме всички вас, нашата млада аудитория, предупреждавайте родителите си. Защото може и да не подозирате, но те вероятно имат скътан някой лев, който може да им докара както много радост някой ден, така и инфаркт. Нали?