През Горещниците не се върши полска и къщна работа
В седмицата след летни свети Атанас — жътваря, е ред на трите черни дни, 15, 16 и 17 юли, така наречените Горещници (още Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци), дни на слънцето и огъня. Култът към слънцето и огъня присъства във всички религии и митологични представи по света. В България народът почита трите дни посредством различни ритуали.
В народния календар тези дни са известни под няколко имена: в Северна България са наричани Чурлѝга (от "чурудиса" - което прави нещо да изгние), Пърлѝга (което пърли и изгаря) и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка – от тур. "чюрюк"- изгнил) и Опалена Мария.
Тогава се честват и светците на източноправославната църква Кирик и Юлита (15 юли), когато трябва да почерпят Влада и Владимир; Антиноген и Юлия девица (16 юли) – тогава имен ден имат Юлия, Юлиян, и св. Марина (17 юли).
През тези три дни се забранява изнасянето на огън от къщата, както и всякаква полска и къщна работа, защото се смята, че огън ще изгори дома и нивата. Според стара традиция в първия ден от "черните дни" се изгася огънят от всички огнища в селището и се пали нов, млад или "жив" огън на третия ден от Горещниците, когато се чества света Марина - господарка на огъня и змиите и лечителка от тяхното смъртоносно ухапване.
Ритуалът по запалване на новия огън е специален и се е извършвал целогодишно в случаи на епидемии и природни бедствия. В полунощ двама братя близнаци, или мъже с еднакви лични имена, се събличат голи и запалват огън от две сухи дървета от липа, ясен или хвойна. С тях наклаждат голям огън, който се прескача за здраве. През него се прекарва дори домашният добитък. С жар от този "жив огън” се пали и домашното огнище.
На 17 юли се вярвало, че ако се изкъпеш в лековити води, ще бъдеш здрав цяла година, а ако си болен, ще оздравееш. Затова в деня на Марина, лечителката в Пиринския край, има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. След това болният трябва да върже нишан на плодно дръвче край извора - конец или дреха, за да се "върже" и болестта му.
Третият ден на Горещниците е и празник на занаятчиите, които боравят с огън: ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари, хлебари. Жените им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават на съседи, за да спори работата на мъжете им през годината.
В някои райони на България (например Софийско) през трите юлски дни се гадае времето за месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, ще бъде меко времето през съответния месец, ако е хладен — зимните месеци ще бъдат мразовити.
По интересен начин посрещат Горещниците в селата из Стара планина – с тях започва периодът на седянките и задявките. Изпълнява се обредно "заклаждане” на първата моминска седянка, като изговарят любовни наричания. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато предат се питат една друга: ”Какво предеш?”, а друга отговаря: ”Запридам ергените от горната махала до долната”. Други пък забождат хурките си в мравуняк "за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките”.
