Свободата на печата зависи само от свободата на печатащия
3 май е световният ден на свободата на печата, който се отбелязва от 1992 година по инициатива на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата. Честито, колеги, честито!
Всъщност, ако погледнем сухите факти, България наистина може да мине за държава, в която свободата на словото и в частност на печата е на едно повече от задоволително ниво. За това говори фактът, че от 102-та трагични инцидента с журналисти, случили се през изминалата 2010 година, нито един не е станал у нас. Нещо повече, няма загинал репортер или фотограф не само в България, а и в съседните страни.
Още повече може да ни убедят, че сме свободни, данните, според които страните от ЕС са на водещите места по либералност на печата. Напоследък не е имало и показни процеси срещу журналисти, което би трябвало да означава, че представителите на медиите са оставени от българските власти да изказват мислите и вижданията си, да пишат, снимат и питат каквото преценят... Тогава защо във всички нас има едно тягостно чувство, че не сме чак толкова свободни, че има определени теми и личности, които са табу или поне определени техни нюанси, за които е по-добре да не се говори?
Да не би да е защото все още не е изсъхнало мастилото върху закона срещу дискриминацията, чрез който депутатите решиха, че български журналисти могат да лежат в затвора до четири години? Дали защото, въпреки че властите уверяваха, че текстът не посяга на свободата на словото и всеки може да пише и говори каквото реши, ако не накърнява достойнството на околните, представителката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за България Дуня Миятович изрази загрижеността си от опасността за налагане на автоцензура и широко тълкуване на понятието „дискриминация“? Или пък може би заради това, че авторитетната организация „Freedom house“ ни отрежда незавидното 76-то място от 196 оценени държави относно критерия „свобода на словото“?
Някои биха апострофирали, че можеше да сме и сред тези 120 страни, които се нареждат зад нас. Ами ако бяхме толкова опасно място за правене на журналистика, колкото Пакистан, където само през 2010 година са убити 16 колеги? Или живеехме в Беларус, където само да си мислим, че сме европейци, а Александър Лукашенко да ни запушва устите с юмрук?
Безспорно, има и по-зле от нас. Трябва обаче да обърнем внимание на няколко нюанса на родната журналистика, които я отдалечават от свободата повече, отколкото показва статистиката.
Голяма част от българските медии възприемат това понятие прекалено буквално. Превръщат се в истински медиатор между различните политически и икономически власти и народа. Тоест, подобно на фуния концентрират и забъркват по определен начин съдържанието на изказванията на властимащите и го изсипват с усърдие, а защо не и ожесточение върху главите на обикновените хора. Дано консистенцията да пробие черепите и да измести очевидните истини от мозъците им...
Друга, още по-голяма част, се придържа към старото и за съжаление изпитано правило, че скандалът продава. Скандални заглавия, скандални въпроси без никакво реално съдържание, скандални обвинения. Отново без съдържание. Подобно поведение обаче се толерира и такива „кухи“ медии са сред най-успешните на пазара.
Съвсем не са рядкост и медиите, които повече или по-малко си налагат автоцензура за изцепките на определени политически и икономически кръгове. Според базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа върху голяма част от тези, които не го правят, се упражнява тормоз, заплахи или друг вид натиск.
Това, което се набива на очи обаче е, че реалната, било икономическа, съдебна или политическа, цензура е по-слабо изразена от автоцензурата, която сама по себе си е много по-страшно явление, защото човек е така устроен, че се бори яростно с външния натиск и винаги намира извинение за собствените си слабости.
Затова, още едни път честит празник на всички колеги, които имат доблестта да изказват мислите и вижданията си по темите, които ги вълнуват. Що се отнася до останалите, има толкова по-добре платени и сигурни професии от журналистическата, с които бихте се справили отлично...
Стоян Николов, Север.бг
