Северната част на Мраморно море се разтресе – но това беше само едно "потрепване" на гигант, който все още спи. Така може да се обобщи реакцията на уважавания гръцки сеизмолог Костас Папазахос, след като земетресение с магнитуд 6,2 по Рихтер удари близо до Истанбул на 23 април, разлюлявайки не само Турция, но и Гърция, България и Румъния.

Това не е голямото земетресение, от което отдавна се страхуваме...

"Това не е голямото земетресение, от което отдавна се страхуваме," коментира професорът от Солунския университет "Аристотел", цитиран от гръцкия вестник "Катимерини" и държавната телевизия ЕРТ. Според него случилото се е предупреждение, а не катастрофа, но едва ли е момент за отпускане.

Потрепване на един от най-опасните разломи в света

Епицентърът на земетресението се е намирал по протежение на Северно-Анадолския разлом – геоложка пукнатина, която буквално разрязва Турция на две. Това е една от най-активните и непредсказуеми разломни линии в света. Разломът минава точно под Мраморно море и... се приближава към Истанбул.

Папазахос обяснява, че при този тип тектонична структура се случва странично приплъзване – долната тектонска плоча се движи на изток, а горната – относително стои. Звучи просто, но последствията могат да бъдат апокалиптични.

 "Познат разлом, позната заплаха" – какво означава това?

"Това е разлом, който познаваме добре," посочва Папазахос, напомняйки, че именно този сегмент е предизвикал редица разрушителни земетресения в миналото, някои от които със сила над 7 по Рихтер. Но – и това е важно – текущият трус не е част от най-критичните, "натрупани" сегменти, които специалистите наблюдават с особена тревога.

"Трусът не е катастрофален, но сеизмичната енергия се разпростира в посока Истанбул. Това винаги е притеснително," отбелязва експертът. По думите му, има още участъци от разлома, които не са се "освободили" – и те са далеч по-опасни.

 Ограничени ефекти – но не и нулеви рискове

Въпреки че трусът е усетен само леко в Северна Гърция, Папазахос подчертава, че е твърде рано да се правят прогнози. Той не изключва възможността за последващи земетресения или активизиране на по-сериозни разломни участъци.

"За момента изглежда, че това е локализиран сеизмичен епизод с ограничени последици, най-вероятно минимални за крайбрежните райони," казва той. Но допълва със студен реализъм: "Когато става дума за този регион, никога не можем да бъдем напълно спокойни."

 Историческият контекст: какво ни е казало миналото?

Мраморно море е зона, в която земята говори често – и силно. През 1999 г. земетресението в Измит, само на 70 км от Истанбул, отне живота на над 17 000 души. Оттогава учените говорят за "чакащата катастрофа", която ще удари Истанбул. Град с над 15 милиона души, струпан върху земя, която няма милост към архитектурната безразборност.

И макар днешният трус да не е този апокалиптичен сценарий, той е поредното парченце в пъзела от геоложко напрежение, което все някога ще се подреди – и ще разтърси региона.

 Какво означава това за България и Балканите?

Макар трусът да бе усетен слабо у нас, България не е изолирана от тази сеизмична мрежа. Южната част на страната е чувствителна към трусове, идващи от Анадолския разлом, а софийското поле и Кресненската долина също не са безобидни. Ето защо институциите, архитектите и гражданите трябва да мислят в дългосрочен план – устойчиво строителство, превенция, готовност.

Гигантът още спи, но стене насън

"Засега няма причина за паника, но има основание за внимание," завършва Папазахос. Земята може и да се е раздвижила леко, но посланието е ясно – под повърхността, тишината не е покой. А напрежението не се разсейва, то се натрупва.

Източник: Meteo Balkans