"Искаме свобода на словото и печата!"

Този "апел" бе отправян в продължение на 45 години не само от страна на журналисти, а и от повечето граждани на тогавашната Народна република България. Жестоката цензура, на която бяха подлагани новини, коментари, мнения, песни и книги изнервяше до краен предел голяма част от "братята по перо". Всеки средностатистически, нормално мислещ човек, може да отговори за себе си защо бе нужно това, сравнявайки времето.

Преди 10 ноември 1989 г. цели автори бяха забранявани. Изземваха се от книгоиздатели, библиотеки и книжари печатни произведения от западни автори.  С помощта на цензурата се укрепваше политическата идеология и власт. Все още има живи потърпевши от тази "репресия".

С падането на "завесата" паднаха и спирачките, и задръжките в словесните излияния. Само че това направи ли ни свободни?! "Тогава" не сме можели да си кажем спокойно нищо... А сега като можем?! Чува ли ни някой или словото отново се използва за формиране на идеология, обслужваща пак лични интереси?!

В името на "чистото" слово, в условия на демокрация, от ефир пак се свалят предавания. Заради неприлични текстове, иначе "народни" песни, също получиха "вето" ( песен на Екстра Нина, посветена на премиера Бойко Борисов със сексуален подтекст). И какво лошо има в това да има контрол, питам аз!

Ако за свалянето на предаване може да се говори, че му е "вдигнат мерника" заради лични интереси, това важи ли и за песните, в които се намесват имената на представители на институции и държава?!

Словото трябва да е свободно, но и цензура трябва да има. Но не лична, а национална! В епохата на глобалните интернет-технологии информацията просто ни залива отвсякъде и, ако човек е напредничав в мисленето си, без проблем ще отсее стойностното от плявата, истината от лъжата, качественото от брака. Това обаче при положение, че е наясно с ценностната си система и нейната устойчивост на чуждо влияние. Защото, кой може аргументирано да ме убеди, че днес "демократичното слово" не е в услуга на идеология, която не ни е нужна?!

Именно в това е проблемът сега, 21 години, откакто в България получихме правото да говорим свободно. И за това е борбата! Друга тема е как използваме правото си на свободно говорене... Друг е въпросът, че голяма част от хората и идея си нямат как да използват това оръжие - словото! И никой не се замисля за скрития подтекст, който много често оказва много по-голямо влияние върху нас, отколкото директните думи. Факт е, че от ден на ден ставаме все по-зорко пазени затворници именно чрез словото!

В действие е принципът на Сун Дзъ от книгата "Изкуството на войната" - придърпвай, като отпускаш. Или, ако искате, ще ви припомня и българската мъдрост, че "Книгата (разбирай словото!) е прозорец към света. В нашия случай обаче през този прозорец гледаме онова, което ни посочват..., чрез словото!

Ще се научим ли да виждаме, зависи единствено от самите нас!

До тогава - да ни е честита свободата на словото и печата! Пък..., дано дойде време да се научим да говорим правилно и да четем и между редовете...