Средната заплата в страната вече е над 2000 лв.

За първи път средната заплата в страната мина над 2000 лв. и за септември тя е 2072 лв. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за средната брутна работна заплата за третото тримесечие на 2023 г.

Заплатите в обществения сектор растат с по-бързи темпове от този в в частния. Най-голямо е увеличението на заплатите през третото тримесечие в дейностите "Държавно управление" (13.4%) и "Образование" (12.2%) спрямо второто на 2023 г., сочат данните на НСИ.

Средната заплата в обществения сектор възлиза на 2083 лв. през третото тримесечие на годината и бележи ръст от 15.3 на сто на годишна база. В частния сектор средната заплата е със 110 лв. по-малко и увеличението на годишна база е с 14.5 на сто, показват данните на НСИ.

                                                      Източник: НСИ

През третото тримесечие на годината средната месечна работна заплата e 2000 лв. и нараства спрямо второто тримесечие с 2.2%.

На годишна база увеличението е 14.7%, като най-голям е ръста на заплатите в секторите "Образование" (20.3%), "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (19.6%) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (18.3%).

По месеци средната брутна месечна работна заплата за юли 2023 г. е 1973 лв., за август -
1957 лв., и за септември - 2072 лева.

                Източник: НСИ

Данните на НСИ показват, че най-високи са заплатите в ИТ сектора, а най-ниски са на келнерите.

Най-висока е средната брутна заплата през третото тримесечие в икономическата дейност
"Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 4670 лева. (тук влизат ИТ специалистите - бел. ред.)

След тях се нареждат работещите в сферата на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, както и на газообразни горива - с 3055 лева месечно.

В топ три влизат и служителите в сектора на финансовите и застрахователни дейности - с 2894 лева средна работна заплата.

Най-ниска е била заплатата през третото тримесечие на работещите в секторите "Други дейности" - 1259 лева, "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1265 лева и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване"" - 1480 лева.

                                                                       Графика: НСИ

Със средната работна заплата е обвързано основното месечно възнаграждение на президент, премиер, министри и депутати.

Съгласно правилника на парламента депутатската заплата е равна на три средномесечни заплати в обществения сектор за последния месец на предходното тримесечие. Така от 1 октомври 2023 г. народните представители се разписват срещу 6216 лв.

Те обаче получават и редица екстри към основната си заплата. Депутатите получават пари за участие в постоянни комисии (още 15%), допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит (1% за всяка прослужена година), за научна степен "доктор" (10%), за "доктор на науките" (15%), за участие във временни комисии и работни групи (до 5%). Освен това народните представители получават и т.нар. "безотчетни пари" за сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата им.

Така с тези допълнителни плащания заплатата им може да нарасне двойно и дори тройно, ако са шефове на парламентарни групи или председатели на комисии, спрямо основното им възнаграждение.

Със заплатата на депутатите са обвързани възнагражденията на президента и правителството и съответно и техните доходи също се вдигат от 1 октомври.

Най-високата заплата в държавата взима президентът. Тя се равнява на две депутатски или съответно от 1 октомври 2023 г. основното възнаграждение на държавния глава става 12 432 лв.

Премиерът пък вече получава 9634 лв. месечно, а министрите му по 8080 лв., показват изчисленията на Mediapool. Възнаграждението на министър-председателя се изчислява като към заплатата на депутатите се добавят още 55% от сумата. Заплатата на един министър е с 30 на сто по-висока от основната заплата на депутат.

Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 34.1 хиляди или с 1.5 на сто спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.3 милиона души по предварителни данни на Националния статистически институт.

Спрямо второто тримесечие на годината най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в "Хотелиерство и ресторантьорство" (15.8%) заради края на сезонната заетост през лятото.

Най-голямо увеличение на наетите по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа".

Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности "Преработваща промишленост" (19.9%) и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" (16.7%).

На годишна база към края на септември наетите нарастват с 22.1 хиляди, което е ръст от 1%. Най-голямо увеличение се наблюдава в секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" (10.4%), "Хотелиерство и ресторантьорство" (7.2%) и в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (3.4%). Най-голямо намаление е регистрирано в "Административни и спомагателни дейности" (6.7%) и "Добивна промишленост" (2.1%).