Павловден, познат също така и като Павлувден или Павльовден, е неплаващ народен празник, който се отбелязва на 30 юни. Фолклорната традиция не се съобразява с църковните догми и разделя двамата светци Петър и Павел, като първият се отбелязва на 29 юни (когато според православието е датата на Св. Петър и Павел), а вторият - на следващия ден. Това се прави, за да се отдаде подобаващото внимание на едни от най-значимите личности в древнохристиянската традиция.

Празникът на Свети Павел се отбелязва главно в Източна България. На този ден се извършват редица ритуали, целящи да се предпазят хората, домакинствата и стопанствата от пожар, гръм и огън като цяло. По-рядко се "прогонва" и градушката. Древните езически култове към разрушителната и съзидателна сила на огъня се персонализират в личността на Свети Павел и в представите на предците ни той съвместява ролите на мъченик и разпространител на християнската вяра с тези на господар на огъня и повелител на гръмотевиците.

На Павловден се спазва строга забрана да се жъне, за да не бъде разгневен светецът. Абсолютно табу покрива и паленето на огън, за да не се предизвикат свръхестествените сили да изпратят на земята пожари, като не се прави изключение дори и за приготвянето на храна.

Интересен обичай от Източна Тракия не разрешава месенето на хляб, като се вярва, че ако ограничението бъде пристъпено, брашното на конкретното домакинство ще се "опавлюва" (ще червяса и ще се развали).

Според християнските евангелия Свети Павел се родил под името Савел в киликийския град Тарс. Той израснал и възмъжал като ревностен противник на християнството и дори бил сред гонителите на последователите на новата религия.

Всичко обаче се променя, когато на път за столицата на днешна Сирия Дамаск, отново преследвайки християни, той вижда много ярка светлина и чува глас, който го укорява за постъпките му. Савел ослепява от яркото сияние и тръгва да се скита, но след три дни попада на един от тези християни, които доскоро е преследвал. Според преданието той се моли усърдно и Господ дава изцеление на слепеца.

Това чудо накарало Савел да приеме християнското учение и да се покръсти с името Павел. До края на живота си, когато през 67 година от новата ера бил разпънат на кръст в Рим заедно със Свети Петър по заповед на император Нерон, той бил сред най-ревностните разпространители на християнството. Особено известен бил с подвизите си сред езичниците, като успял да накара много хора да приемат християнската религия.