Цанко Христов Дюстабанов, или Цанката както е наричан от всички в Габрово, е от стар и знатен чорбаджийски род. Той е роден на 13 май 1843 г. в град Габрово. Васил Априлов и братя Мустакови и са негови роднини.

Съвместно с екипа на Регионален исторически музей – Габрово миналата седмица в рубриката "Отговори и спечели!" зададохме въпроса "Каква годишнина се навършва през настоящата 2013 г., свързана с габровския революционер Цанко Дюстабанов?". Тази година отбелязваме 170-годишнина от рождението на революционера.

Чрез томбола, на случаен принцип, избрахме за победител в играта Иван Панчев, дал верен отговор на въпроса.

От РИМ - Габрово бяха така любезни да ни предоставят няколко любопитни и малко известни факти за Цанко Дюстабанов:

В самия конак в Габрово Цанко Дюстабанов не се е стеснил, с риск да бъде застрелян на място, да каже право в очите на мюдюрина (турски подуправител, стоящ начело на нахия, в която са влизали неголям брой села), че е убиец.

Занимавал се е с джелепчийство и закупуване на десятък. Като малък образованието му било първоначално и класно. Уроците си никога не учил у дома, а от разказите на съучениците си, които били вдигнати на урок. Вкъщи обаче четял всичко, което му попаднело под ръка. Любими предмети му били чуждите езици. Знаел писмено и говоримо – турски, френски, италиански, гръцки и руски. След завършване на последния III клас през 1862 година той изучава до съвършенство турското законодателство. 

Неговите солидни познания в областта на отоманското законодателство карали адвокатите през 70-те години да ходят при него за съвет по заплетени дела. Съветите му винаги били безплатни, но ги карал да обещаят, че ще защитават безплатно или срещу много малко обезщетение някой беден гражданин, който той им препоръча.

През 1872 г. заминава за Цариград и завежда дело срещу незаконните наследници на Никола Априлов. Обичаят да ходи да пие ракия вечер в Цариград не го засягал, любимото му ядене било компот от ябълка.

През 1873 в къщата си открива мъжки пансион за странните ученици и за кратко той е и негов съдържател и преподава безплатно френски.

През 1875 г. той вече е училищен настоятел и член на Габровския казалийски (окръжен) съд. "Тогава той е на 31 години, висок на ръст, с добро и здраво телосложение. Лицето му било чисто, с бръсната брада, големи засукани наопаки и надолу тъмнокестеняви мустаци. Той имал широко и високо чело, с черни проницателни очи,  сключени вежди и правилен нос. Със звънлив и приятен глас, с горда осанка, лек, пъргав, с железен характер и непоколебима воля", пише за известната габровска личност д-р Петър Цончев в книгата си "Из общественото и културно минало на Габрово".

Бил фаталист, за кратко време дори бил увлечен по протестантството. Дюстабанов поддържал, че освобождението на България трябва да стане по еволюционен начин. Според него, българинът трябва да се подготви в наука и изкуство, за да може да се покаже прад Европа достоен за една автономия.

За Дюстабанов загубата на един учител била много по-голяма от загубата на 100 души хора. 

Историята на габровеца продължава с участието му в избухването на Априлското въстание, където е главен войвода в Първи търновски революционен окръг.

Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново, където е осъден и обесен на 15 юни 1876 г.

Ако статията ви е харесала, присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.