Православната църква отбелязва днес, 29 юни, деня на равноапостолите Петър и Павел, познат в българските народни традиции като Петровден. В разрез с църковните канони предците ни разделяли двамата Христови апостоли (които, освен това, неправилно приемали и за братя) и почитали свети Павел на следващия ден - 30 юни (Събор на 12-те апостоли според православните догми).

Петровден е един от най-почитаните летни празници в българската народна традиция. С него приключват двете седмици пости, познати като Петровски заговезни. Съгласно вярванията днес не се захваща никаква важна земеделска работа. В много краища на страната празникът предшества жътвата.

Жените месят хляб, наречен петровска пита, и го носят в църквата заедно с рано зреещите ябълки - петровки. Тези храни се освещават и след това се раздават на съседи и близки, като се вярва, че така се осигурява здраве на членовете на домакинството.

На Петровден задължително се приготвя птица, най-често т. нар. "петровско пиле". Това се прави в чест на светеца, като заемка от древните езически жертвоприношения. Важно е пилето да е родено през тази година, а за приготвянето му има много варианти.

Други характерни за Петровден храни са вече споменатата петровска пита, бял мъж (белмъж, кутмач - приготвя се от сирене, прясно мляко, вода и брашно), баница с масло и сирене, както и прясно сирене.

Най-вероятно широката популярност на апостол Петър сред българите се дължи на това, че той бил много близък с Исус Христос, заради което бил натоварен от него с две много важни мисии - да изгради Божията църква на земята и да съхранява ключовете от небесното царство. Чрез показването на уважението си към пазителя на небето старите българи се стараели да го спечелят на своя страна и да си осигурят "билет за рая".

В средновековната ни иконография свети Петър и свети Павел обикновено са изобразявани заедно, държейки в ръцете си църква, което символизирало факта, че именно те поставили основите на християнството като институция след разпъването на Исус Христос. Понякога свети Петър бил изографисван и с ключовете от небесното царство, за да се демонстрира могъществото му.

Бъдещият светец и апостол Петър се родил със името Симон в малкото градче Витсаида. Когато пораснали, двамата с брат му Андрей станали рибари на Генисаретското езеро, където живеели в оскъдица и уморителен труд. След време Андрей бил привлечен от постулатите на Христос и станал първия му ученик. Той решил да спечели и брат си за каузата и веднъж го завел със себе си при Исус.

В началото Симон много се колебаел, макар и да бил заинтригуван от думите на Божия син. И последните му съмнения обаче се разсеяли след една случка в езерото. Било поредната нощ, в която той не успял да улови нито една риба, въпреки че положил огромни усилия. По зазоряване, когато тръгнал да се прибира с останалите рибари, които имали същия "успех" като него, на брега ги посрещнал Исус и започнал да проповядва. После помолил слисаните мъже да се върнат в лодките си и да хвърлят мрежите си още веднъж, като ги успокоил, че отсега нататък винаги ще се радват на добър улов. Когато те последвали съвета му, мрежите им били толкова пълни с риба, че се скъсали. Макар и честно казано да ни се струва, че демонстрацията на свръхествествени способности не им била от полза (дори трябвало да кърпят мрежите си), рибарите останали много впечатлени от нея и Симон решил да приеме светото кръщение.

Името, което Христос му дал след тайнството, било Кифа (скала, канара на иврит). От този момент нататък новият апостол бил неотлъчно до Божия син. Той пръв осъзнал, че Исус е богочовек, заради което му било предсказано, че ще постави основите на християнството. Кифа бил до Христос по време на всичките му скитания, проповеди и чудеса. Той бил и в Гетсиманската градина, в нощта, в която войниците дошли да заловят Христос и се нахвърлил върху им, отрязвайки ухото на един от тях. След залавянето на Исус, ученикът му отрекъл, че го познава на три пъти, както и му бил предрекъл Божият син.

Когато Христос бил разпънат и възкръснал, учениците му се обезкуражили и всеки от тях се върнал към старите си занимания. Тогава Исус ги събрал и им се явил, за да им даде сили да продължат да разпространяват учението му. Тогава именно Кифа станал безспорен водач на апостолите и започнал да взема важните решения, с които преди се нагърбвал разпънатият на кръст Божи син.

Кифа се заел да проповядва сред езичниците и за пръв път започнал да приема в лоното на църквата хора от други народности, освен юдейската. След като цар Ирод Антипа, който преследвал новата религия, вкарал Кифа в затвора, а един ангел го освободил, апостолът бил принуден да напусне родината си и да тръгне да се скита по света. Той пътувал до Антиохия и Коринт, но в крайна сметка се установил в Рим. Именно по време на пътешествията си в древна Елада ученикът на Исус получил името, с което е останал в историята. "Петър" произлиза от "petros", което е гръцкият превод на юдейското Кифа - скала, камък.

Смелият апостол проповядвал неуморно и разпространявал новата религия сред все повече последователи дълги години, но в крайна сметка бил заловен и разпънат на кръст на хълма Ватикан в Рим. По изрично негово желание го поставили с главата надолу, защото смятал, че е недостоен да умре като учителя си. Според легендата Петър бил погребан на същия хълм и това донякъде се доказва от разкопки на Ватикана, при които са открити човешки останки.

Така, според евангелията, житейската съдба на Петър съвпаднала с предсказанията на Исус Христос и апостолът поставил началото на могъща религия, на която било отредено да живее вечно. Макар и да не можем да бъдем напълно сигурни дали преданията отговарят на случилото се в действителност, нищо не ни пречи да спазим хубавата (и вкусна) българска традиция и да приготвим едно пиле по някой от класическите начини, използвани от предците ни.

<<Sever.bg във Facebook>>