1 март е празникът на Баба Марта - символ на пролетта в българските традиции, носещ пожелание за здраве и плодородие в началото на пролетта. Днес закичваме близките и приятелите си, а и животни си, с мартеници (усукани бели и червени нишки).

Кая е Баба Марта според народния фолклор? В народните вярвания Марта е сестра на Януари и Февруари, известни под имената Голям и Малък Сечко. Тя често се гневяла на братята си, защото й изпивали виното и това носело виелици и дъжд върху бедния народ. Пролетта предполага добро настроение, но представете си колко страшно нещо е някой да ти пие от виното.

Освен като сестра Баба Марта е представена във фолклора и като невеста на Януари и Февруари, а за да я посрещнат и умилостивят, жените изнасяли на простира червени дрехи или платна, както се прави и на сватба. Фолклорният й образ обаче битува като старица, при това заядлива и непонасяща други стари хора. Облечена е със стари дрехи и накуцва с единия крак. Така изглеждаща тя се явява старото, отминалото, което се обновява, защото календарното време е циклично и има приемственост между различните му сезони.

Носенето на мартеници е традиция от векове. Една от множеството теории за произхода й препраща към далечното минало, когато войните започвали през март. Воините напускали домовете си, а техните жени им връзвали червено-бели амулети за здраве и дълголетие. Мартеницата олицетворявала кръвта на воините и бледите лица на техните жени, изнурени от чакане и тревога за тях.

По-късно нашите баби са усуквали сами вълнените конци и са връзвали на домашните животни символите на слънцето и живота за здраве и плодовитост. Днес традицията да си разменяме червено-белия символ не е отминала.

Заради непостоянното време през март и легендите за старицата март е нарочен за женски месец, който отразява същността на жените - понякога капризни и непредвидими, но обичани и носещи нов живот.