Честити да са имената на Адриан и Наталия! Днес те имат повод за празник.

На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици.

Името Адриан идва от наименованието на древен град в северна Италия, дал името на Адриатическо море, а Наталия произлиза от латински и означава родна, рождена и е проникнало у нас главно под сръбско и румънско влияние, а в по-ново време – под руско влияние.

Но освен буквално значение, тези имена си имат и история.

Адриан и Наталия живели по времето на император Максимиан, който извършвал жестоки гонения срещу онези, които изповядвали Христовото учение. Императорът издал заповед да бъдат издирени всички християни в столицата му гр. Никодимия и да бъдат предадени на съд. Била е обещана и богата награда. Езичниците започнали да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя.

По време на гоненията, войниците на Максимиан намерили пещера, в която се укривали вярващи в Христос. Самият император ги разпитал, а те без колебание отговаряли, че не се боят да страдат за името на Исус. Разгневен, Максимиан заповядал да ги накажат жестоко, но въпреки това мъчениците останали непоколебими, като казвали, че на небето ще получат безсмъртие.

На изтезанията станал свидетел Адриан, който бил близък на императора. Въпреки че бил езичник, той останал силно впечатлен от необяснимото търпение на християните. Той започнал сам да ги разпитва и чрез разговорите им се докоснал до тяхната вяра. Така той поискал да запишат и неговото име заедно с тези на осъдените на смърт и с радост искал да умре за Христос.

Като бивш приближен на императора, Максимилиан предложил да опрости измяната на Адриан, но той отказал. Тогава, разгневен, императорът отвел Адриан в тъмница.

Адриан имал млада жена – Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия била при съпруга си до смъртта му и го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот. Тя прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Скоро след кончината на мъжа си Наталия се поминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб. Тя също е причислена от Светата църква към лика на мъчениците, умрели за Христа.

<< Sever.bg във Facebook >>