Вход | Регистрация

Творците от Арт резиденцията в Горна Липница – поглед отблизо

Творците от Арт резиденцията в Горна Липница – поглед отблизо
Снимка: Север.бг

Навремето Горна Липница е била село с над 2000 жители. Днес са около 600. Тук сякаш времето е спряло – липсва кипежът на живота,  неговата динамика… Оказва се обаче, че това е само на пръв поглед – неколцина творци от България и чужбина напомнят, че животът си върви, макар и "под повърхността" на битието.

За трета година хора на изкуството от различни краища на света се събират в Старото училище и изпод сръчните им пръсти, под диктовката на вътрешния поглед и светоусещане на бял свят излизат необикновени и интересни творения - някои чудати, но определено провокативни.

Темата за края и новото начало е стара, колкото и света. И точно в годината, в която според някои календари и предсказания ще дойде свършекът, младите хора на изкуството създават асоциативни творби, с които предизвикват разкрепостяване на съзнанието и сливане с вечността като единствена форма на живот; вечност, в която движеща сила е любовта и съзиданието на духовно ниво.

Любопитството да видим реализирането на идеите и концепциите в действие ни отведе в Арт резиденцията, където авторите се бяха вглъбили в креативните си занимания. Някои бяха по-словоохотливи, други – не толкова, но всички споделиха с по няколко думи вижданията и впечатленията си от творческата среда и темата за новото начало. 


Светослав Недев не гледа на Резиденцията като на предизвикателство, а по-скоро като на възможност да се запознае с един край на България, в който досега не е бил. Желанието му е да реагира по някакъв артистичен начин на това, което възприема, а също така да се срещне и с нови хора.

Представи трите си творби като "поглед  от високо" на Горна Липница, с различно приближение.  Двете му по-малки платна са маслени. По-голямата, нарисувана върху черната дъска, е поглед върху цял регион. Загатнати са Павликени и други населени места. Географската карта му дава началото, но накрая се получава различно художествено произведение. Вярва, че колкото човек повече мисли със собствената си глава, толкова по-малко робува на някакви примитивни представи.

Майкъл - MOCH от САЩ, е очарован от атмосферата в Арт резиденцията. В работата си използва пастели и акрил, прави смесена техника и рисува върху забравени снимки. Една от творбите му бе "репродукция" върху образа на Христо Смирненски. След като научил кой и какъв е бил човекът от снимката, художникът още повече затвърди тезата си, че неговото изкуство върху потрети на починали хора, им връща живота. Именно това за него е краят и началото на нещо ново и различно, по-красиво и по-живо.  

Тамара живее във Франция. Работата й в Резиденцията е свързана със създаването на видео инсталация с кадри от различни обезлюдени места в Горна Липница, които ще представи в края на творческия период под формата на пърформанс. Не крие, че всичко е много различно от това, което познава, но е на мнение, че няма разлика между началото и края – всичко е част от едно цяло.

Японката Айя също снима различни места от селото за своя видеофилм. Като предизвикателство определя факта, че го създава от фотографии, които са нейната стихия.

Интересен творчески подход за представяне на своето светоусещане бе избрал мексиканецът Густаво. Предизвикан от интереса си към визуалните изкуства, бе намерил начин да приложи в творческото си вдъхновение една много стара и интересна техника в класическата фотография, която представи като "циано тайп".

Върху парчета плат, третирани с химикали, той бе разположил различни елементи от природата и бита и под въздействието на слънчевата светлина бе получил различни цветове и форми, които след това дообогати с бои, пастели, копчета и злато.

Уел е учител по изкуства в университета в Кайро, Египет. Повече от 15 години се занимава с рисуване. Освен живописта, хоби му е и създаването на видео инсталации. Много харесва темата "Краят като начало" и в картините си търси начин да покаже връзката между хората, разговора между тях, динамиката… Затова във всичките му картини има човешки изображения. Използва златния цвят като символ на религията и на неговата страна.

Концепцията му за края и за началото е кръговратът на живота -  сватбата, раждането, смъртта, пак раждането… "Неговите хора" винаги са в движение, но колкото и да се движат – отиват на никъде и се връщат на същото място.

На въпроса как интерпретира сентенцията "Началото на мислите е краят на оковите" Уел заяви, че всички работят все повече и повече, водени от времето. А то е това, което води всичко след себе си. Важно е художникът да е в движение, защото среща други художници и прави връзка с тях. Така се строят мостове между хората и културите. И точно тук (Арт резиденция Горна Липница, бел. ред.) е мястото, където се смесват идеи. Нищо друго не е толкова истинско в живота.

Константин е завършил живопис във ВТУ във Факултета по изобразителни изкуства. Прави съвременна живопис с традиционните средства – маслени бои върху платно. Казва, че всяка творба се ражда от импровизация – като автор се опитва да изкара навън нещо дълбоко от себе си, което да не е толкова близо до реалността. Смята, че целта на модерното изкуство е да дава повод на зрителя, когато гледа картината, тя да го провокира към асоциативно мислене – да намери себе си чрез нея. Затова някъде и образите не са конкретни, за да може човек сам да довършва картината с въображението си.

Категоричен е, че трябва да има провокация, която да задава много въпроси, даже и да не успява да намери всички отговори. "В моя случай се опитвам да докарам частица от Космоса – нещо друго и по-различно. За първи път участвам тук и всичко много ми харесва – условията са добри. Това си личи и по картините – всичко става с много цвят и експлозия".


Освен основните артисти, в Арт резиденцията участват и допълнителни такива, които не са минали селекция, но имат желание да се изявят. Георги бе един от тях. Връзката му с Горна Липница е била достатъчна, за да се включи за първи път в подобен пленер и да работи с утвърдени автори.

Млади последователи на изявените автори бяха четирима участници в детската школа. Под ръководството на Пламен Петров, един от организаторите на Резиденцията, децата от селото правеха оригами.  

Даниел показа фигурите, които заедно с приятели са направили под вещото ръководство на учителя си. За включването си в арт събитието сподели, че след едно свое посещение страшно много е харесал какво правят големите и затова решил да се включи - хем да върши нещо, хем да се забавлява.

За Габриел това е трето участие и казва, че с всяка година става все по-интересно, затова не смята да се отказва - още повече, че е получил лична покана от Димитър Палов (организатор на пленера) отново да се включи. Приел е отговорно оказаното му внимание и за в бъдеще отново ще бъде част от творческата атмосфера.

Последният от авторите, който показа работата си, бе Мартин. Представи се като "местен артист" и преподавател по рисуване в читалището в Павликени. Специалността му на иконограф от Великотърновския университет не го ограничава да се занимава с различни видове изкуство – стенопис, графика, скулптура, живопис. Експериментирането по различни начини и с всякакви техники за него е предизвикателство.

Творбата му, изградена със скулптирана мазилка и цвят върху старовремски дувар, представлява абстрактен, но събирателен символ на спиралата – посоката й от дясно на ляво изразява смъртта, края и всички отрицателни неща, случващи се в природата. Противовесът – от ляво на дясно, символизира началото, живота, позитивизма.

"Когато един творец се замисли, той се освобождава. Не се ограничава в стандартното. Много художници рисуват по някакъв стереотип и сами си слагат окови. Но когато започнеш да мислиш, да разсъждаваш и да пробваш различни начини ставаш свободен да сложиш началото на новото. Всеки творец, който мисли оригинално, се освобождава като творец", разсъди Мартин върху познатата сентенция.


Идеята за раждането на Арт резиденцията дошла от усещането, че Горна Липница е място, на което може да се прави култура, разказа за началото Димитър Палов.

"В началото мислехме да направим пленер, което е нещо твърде популярно в България. Впоследствие случайно попаднах на конференция в един замък във Варшава, Полша, която презентираше арт резиденции. Оттам взехме схемата за реализирането им в световен мащаб, пречупихме я през нашите виждания, селската среда, начинът на живот, Горна Липница като локация, сложихме му идейната натовареност винаги да има тема – и се получи".

В момента към формата има голям интерес, тъй като подобна проява, събрала всички тези компоненти на едно място, няма в световен мащаб, похвали се арт менът.

 

Вижте и видеоматериал от III Арт резиденция "Краят като начало: Горна Липница и началото на света - 2012”.


 __________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

 

 

 

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар