Рекорден добив на зърно от 8 години
Не само количеството е добро, но и качеството, отчита земеделският министър
Рекордно по обем за последните 8 години е прибраното зърно. Това оповести министърът на земеделието и храните Димитър Грков по информация, предоставена от областните служби "Земеделие” и обобщени от дирекция "Растениевъдство”.
Към 1 август 2013 г. реколтираните площи с пшеница са 95,23%, като прибраното зърно към тази дата възлиза на 4 669 221 тона при среден добив от 429 кг/дка към момента, информират от пресцентъра на министерството.
Ожънати са и 99,87% от площите с ечемика, като производството е 695 862 тона при 377 кг от дка. Прибрана е и почти напълно и реколтата от тритикале (91,15%) и рапица (93,26%).
Произведени са 328 000 т рапица, като се увеличава и добивът на ръж – 13 238 т., съобщи още Греков. Той допълни, че се очаква и силна реколта от царевица и слънчоглед през тази година при запазване на благоприятни метеорологични условия.
По данни на дирекция "Растениевъдство” реколтираните площи от пшеница към отчетната дата тази година са 10 870 535 дка, което изпреварва количеството ожънатите площи спрямо същият период на предходната година, което е било 10 754 558 дка.
Поради по-високият среден добив от 429 кг/дка (при 399 кг/дка за 2012 г.), производството е нараснало с 374 000 тона, като тази година достига 4 669 221 тона към 1 август при 4 295 223 тона за същия период на 2012 г.
Жътвата на пшеницата е приключила в областите: Варна, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Разград, Силистра, Сливен и Стара Загора. Последни количества пшеница се прибират в области Бургас, Ловеч, Пазарджик, Ямбол, Хасково, Шумен и др. Все още се жъне в области Благоевград, Кюстендил, Перник, Плевен и София област.
Изнасянето на суровина не е най-ефективният начин за печелене, счита министър Греков, както по отношение на земеделските производители, така и за държавата. Част от зърнената суровина задължително трябва да се включва и в други сектори като животновъдство и в хранителните вериги за производство на други храни, категоричен е министърът. Така те могат да се използват за получаването на допълнителна стойност за гражданите на страната ни, е убеден министърът.
Министър Греков посочи още, че по данни на Национална служба по зърното към 25 юли т.г. 65.41 % от ожънатата пшеница от нова реколта е с високи хлебопекарни качества. Това се отнася към първа, втора и втора Б групи.
Към същия момент на миналата 2012 реколтна година този процент е бил 87.9%, когато 2012 г. се оказа с рекордно добро качество в последните 10 години.
Същевременно качествената реколта тази година е с 10.51 % в повече в сравнение с 2011 г., когато пшеницата с високи хлебопекарни качества беше 54.9% и с 41.61% повече от 2010 г., когато в резултат на лошите агрометеорологични условия, пшеницата бе с влошени показатели и качественото зърно беше едва в рамките на 23.4 %.
Като цяло към момента качеството на пшеницата от реколта 2013 година отстъпва по стойност само на показателите на миналата рекордна реколтна година, но е по-добро и в сравнение с 2011 и далеч по-добро от 2010 година. Качеството продължава да бъде много високо, като се доближава до рекордното миналата година, което бе най-добро за последните 10 години.
Данните са на база ожънати 3 731 494 т. пшеница, от които са взети и анализирани 914 броя проби за 1 181 636 т., което представлява 31.66 % от общо добитата към момента пшеница реколта 2013 година.
Според анализа на Национална служба по зърното 74.37 % от произведената пшеница е с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Това е с 21% по-малко от миналата рекордна година, но със 7.97 % повече спрямо 2011г.
Основният извод, който може да се направи е, че количествата на пшеницата с високи хлебопекарни качества са повече от достатъчни за гарантиране на хлебния баланс на страната, при средногодишно потребление от около 1 100 000 т. за производство на хлебни изделия и брашно.
