Пламен Димитров от КНСБ: Очакваме между 100 и 150 лева ежегоден ръст на заплатите
Още по темата
Повече за:
"Очакваме между 100 и 150 лева ежегоден ръст на заплатите”, заяви във Велико Търново президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Хубаво е, че европейските синдикати се събудиха и вече има европейска кампания за увеличаване на доходите. Това работи в наша полза. Много от компаниите – майки на нашите предприятия са там. Затова е важно и когато се преговаря – сядаме заедно на преговори”, уточни Димитров.
Процедурата по изготвянето на Бюджет 2018 е напреднала значително, а именно там трябва да бъде отразено обещаното от партиите по време на предизборната кампания увеличение на доходите, категоричен е Пламен Димитров.
"Не е нормално производителността в България да е близо 45% от европейската, а работниците да получават едва 16% от средните заплати на континента”, обясни президентът на КНСБ. "В едно предприятие в Германия например един работник при 100% производителност получава 32 евро на час. Филиал на същото предприятие в Чехия е с 60% производителност, а работниците вземат 10,5 евро, а в Румъния, която е малко по-добре от нас и в България има 44% производителност и румънският работник получава 5, а българският – 3,5 евро на час”, обясни президентът на КНСБ.
Димитров очаква подкрепа от европейските синдикални партньори, за да се сложи край на социалния дъмпинг с ниските доходи у нас. Пламен Димитров уточни, че един от начините за това е заплатите да се договарят директно в мултинационалните компании в цяла Европа, включително и в България, което ще доведе до повишаване на заплащането в страната.
Президентът на КНСБ уточни, че средната работна заплата в различните области в България е различна. В София например е 1 372 лв. , докато във Видин – малко над 600. И конкретизира, че във Велико Търновоне е от високите.
"Работата по бюджет 2018 е в ход и ние искаме в четиригодишен план до 2021 г. средната заплата да стане 1600 – 1700 лева”, заяви още Димитров.
В момента у нас брутният продукт на глава от населението е 46 на сто от средно европейския, производителността на труда на един нает – 45 на сто, а средната работна заплата 35 на сто от това, което получава средният европеец. Няма алтернатива на увеличаването на доходите.
Според Димитров предпоставка за вдигане на заплатите е дефицитът на пазара на труда. Той вече е осъзнат и от бизнеса. Когато няма кадри, работодателите се налага да вдигат заплатите. Конкуренцията между фирмите, за да си наемат квалифицирани кадри, ги принуждава да вдигат заплатите на тези кадри. ”Трудът струва повече”, категоричен е президентът на КНСБ.
Димитров е убеден, че трябва час по-скоро да се сформира работещо правителство, защото политическото безвремие трябва да спре. За щастие ситуацията до сега не е повлияла на икономиката, която върви нагоре. Но трябва да се действа бързо.
Относно шоковото поскъпване на газа, Пламен Димитров обясни, че поведението на КЕВР е нито разумно, нито коректно. "Нормалното поведение на регулатора е да излиза пред обществото и да обяснява причината за увеличението навреме, а не да го задържа”. Президентът на КНСБ заяви, че в колективните трудови договори има клауза - при над 5% инфлация да започва предоговаряне на заплатите. От Конфедерацията ще поискат компенсации за засегнатите групи след наблюдение на цените на хранителните и нехранителните стоки и на услугите.
30% от активните работници у нас работят в предприятия, които имат сключен Колективен трудов договор. 300 хиляди са членовете на КНСБ и около 50 – 60 хиляди – на "Подкрепа”. Това на практика означава, че около 17 % от работещото население е със синдикална подкрепа, обясни още Димитров.
Във Велико Търново Пламен Димитров се среща с над сто делегати на Осмия конгрес на КНСБ, който ще се проведе на 2 и 3 май в София.
Процедурата по изготвянето на Бюджет 2018 е напреднала значително, а именно там трябва да бъде отразено обещаното от партиите по време на предизборната кампания увеличение на доходите, категоричен е Пламен Димитров.
"Не е нормално производителността в България да е близо 45% от европейската, а работниците да получават едва 16% от средните заплати на континента”, обясни президентът на КНСБ. "В едно предприятие в Германия например един работник при 100% производителност получава 32 евро на час. Филиал на същото предприятие в Чехия е с 60% производителност, а работниците вземат 10,5 евро, а в Румъния, която е малко по-добре от нас и в България има 44% производителност и румънският работник получава 5, а българският – 3,5 евро на час”, обясни президентът на КНСБ.
Димитров очаква подкрепа от европейските синдикални партньори, за да се сложи край на социалния дъмпинг с ниските доходи у нас. Пламен Димитров уточни, че един от начините за това е заплатите да се договарят директно в мултинационалните компании в цяла Европа, включително и в България, което ще доведе до повишаване на заплащането в страната.
Президентът на КНСБ уточни, че средната работна заплата в различните области в България е различна. В София например е 1 372 лв. , докато във Видин – малко над 600. И конкретизира, че във Велико Търновоне е от високите.
"Работата по бюджет 2018 е в ход и ние искаме в четиригодишен план до 2021 г. средната заплата да стане 1600 – 1700 лева”, заяви още Димитров.
В момента у нас брутният продукт на глава от населението е 46 на сто от средно европейския, производителността на труда на един нает – 45 на сто, а средната работна заплата 35 на сто от това, което получава средният европеец. Няма алтернатива на увеличаването на доходите.
Според Димитров предпоставка за вдигане на заплатите е дефицитът на пазара на труда. Той вече е осъзнат и от бизнеса. Когато няма кадри, работодателите се налага да вдигат заплатите. Конкуренцията между фирмите, за да си наемат квалифицирани кадри, ги принуждава да вдигат заплатите на тези кадри. ”Трудът струва повече”, категоричен е президентът на КНСБ.
Димитров е убеден, че трябва час по-скоро да се сформира работещо правителство, защото политическото безвремие трябва да спре. За щастие ситуацията до сега не е повлияла на икономиката, която върви нагоре. Но трябва да се действа бързо.
Относно шоковото поскъпване на газа, Пламен Димитров обясни, че поведението на КЕВР е нито разумно, нито коректно. "Нормалното поведение на регулатора е да излиза пред обществото и да обяснява причината за увеличението навреме, а не да го задържа”. Президентът на КНСБ заяви, че в колективните трудови договори има клауза - при над 5% инфлация да започва предоговаряне на заплатите. От Конфедерацията ще поискат компенсации за засегнатите групи след наблюдение на цените на хранителните и нехранителните стоки и на услугите.
30% от активните работници у нас работят в предприятия, които имат сключен Колективен трудов договор. 300 хиляди са членовете на КНСБ и около 50 – 60 хиляди – на "Подкрепа”. Това на практика означава, че около 17 % от работещото население е със синдикална подкрепа, обясни още Димитров.
Във Велико Търново Пламен Димитров се среща с над сто делегати на Осмия конгрес на КНСБ, който ще се проведе на 2 и 3 май в София.
източник: dariknews.bg
