Да научим повече: За уважението и работата към учителската професия... преди време

Времената на уважаваното учителстване са отдавна отминали и на моменти ни се струват като част от някаква красива, черно-бяла приказка. В нея всички ученици са били задружни, помагали са си и позитивизмът е преобладавал над агресията; учителите са се раздавали докрай в професията си, водени от будителското си призвание; а родителите на децата са показвали пред потомците си респект към техните преподаватели. Уви! Това не е приказка. Такова време наистина е имало и за живота и учителската си дейност тогава ни разказа почти 80-годишната учителка Трифонка Романова Попниколова от Поликраище. След 35 години като учител тя все още получава признание и поздрави от своите ученици.

Трифонка Романова Попниколова (Николова) е родена на 1 август 1934 г. в с. Сломер, Великотърновски окръг. Основно образование завършва в родното си село с много добър успех. Записва се в Девическата професионална гимназия в Павликени и полага големи усилия и старание в обучението си. Това е оценено от Учителския колектив и Учителският съвет я избира за знаменоска на официалното знаме на Гимназията – изключителна чест за нея. Освен това в продължение на четири години по време на обучението си в Павликени е избирана за секретар на организацията на Съюза на народната младеж (СНМ) на своя клас. През ваканциите участва в младежките трудови бригади по прибиране на реколтата в Павликени и Горско Ново село.

След завършване на средното си образование за една година е назначена в канцеларията на ТКЗС, с. Сломер. След работа ръководи кръжоци с младежите от селото. За тази цел преминава подготвителен семинар в гр. В. Търново, на който е изпратена от ръководството на СНМ в Сломер. През 1953 г. с конкурсен изпит е приета в Института за прогимназиални учители в гр. Плевен. За да подпомогне издръжката си, сортира зеленчуци на гарата в града. Завършва през учебната 1954/1955 г. със специалност "Български език и литература и изобразително изкуство”.

Разпределена е да замине за Добруджа. Първоначално трябва да започне в с. Ламбриново, Силистренско. Вестта, че ще дойде учителка от старите предели на България се разнася из селото и се очаква като най-важното събитие. Учениците научават за това с огромна радост и започват да й пишат. Всеки ден през цялото лято получава писма, в които те й разказват за селото си и я канят непременно при тях. Описват й с голямо въодушевление, че то е планирано и че има прокаран подземен телефон. Преди началото на учебната година обаче заповедта за назначение е променена от Отдел "Народна просвета” в Силистра и на 20 август 1955 г. тя постъпва като учителка по специалностите си в Основното училище в с. Гарван.

Както и за Ламбриново, пристигането й и тук е голямо събитие. Освен нея в селото идват и други новоназначени учители от вътрешността на България – от Ловешко, Троянско, Плевенско и Търновско. Хората се гордеят, че при тях са дошли български учители чак от Стара България и посрещат това като знак, че свободата наистина е дошла. Години наред те са гледали с надежда към Родината, уповавали са се на нея и са очаквали подкрепата й. И сега наистина я виждат в лицето българските учители, които коренно се различават от румънските, които се държали високомерно, надменно, возели са се с файтони, и страняли от местните жители.

Ето защо селото им отвръща със същото – учителите чувстват грижата на цялата общественост, ползуват се с изключителното уважение и сърдечност от страна на ученици и родители. Не минава тържество (общоселско или семейно) без да бъдат поканени. Ученички й носят всеки ден букети с цветя.

Особено трогателно е това, което хората правят за тях през суровите зимни дни. За обмяна на опит чрез методическите обединения, организирани в съседни селища родители от с. Гарван возят учителите с шейни, теглени от коне. За да ги предпазят от студа, подготвят гъбини (огромни шуби, подплатени с кожа), а за краката им – предварително затоплени тухли. За учителски съвещания, провеждани от Министерството на народната просвета в Силистра преди откриването на автобусна линия до там, им се организира пътуване с камион. Дирята, която оставя в с. Гарван е толкова дълбока и споменът за нея – толкова силен, че до ден днешен (2013 г.) нейни ученици продължават да я поздравяват по случай светли празници и да й гостуват.

На 8 декември 1959 г. Трифонка Попниколова се премества във великотърновското село Иванча, където до 31 август 1960 г. преподава по български език и литература, история и география. Пътуването отново е трудно – пак се налага да се върви дълго разстояние пеш. Това трае до 1 септември 1960 г., когато е назначена в Народна прогимназия "Кирил и Методий” в Поликраище като учителка по български език и литература, и изобразително изкуство. Преподава и трудово обучение. Тук преминава основната част от учителствуването й.

Тя е изключително взискателна и провежда часове си при много добра организация, строга дисциплина и ред. В създадения кабинет по български език използува модерни за времето технически средства. При декламиране на заучени стихотворения учениците са записвани на магнетофон и след това записите са изслушвани. Чуването на собствения глас за онова време е сензация – то силно впечатлява и помага при последстващото рецитиране да се подобри изпълнението.

Неин похват е въвеждането на читателски дневници, в които обучаемите преразказват прочетеното. Някои от тях илюстрират написаното със свои рисунки. Така тя им създава интерес към книгите и ги подтиква към творческо им преосмисляне. У редица възпитаници развива особена любов към художествената литература. Така дава подтик на някои от тях към литературно творчество. Създава "Дневник за литературни творби”, който се води от 1980 до 1988 г. В него са поместени първи опити за съчиняване на стихотворения и разказчета от редица ученици, имащи склонност да пишат. Някои й посвещават свои съчинения.

В съответствие с учебния план всяка седмица Трифонка Попниколова прави писмени упражнения. За самата нея това е огромно натоварване, свързано с проверяването на стотици работи до късно през нощта. Както по отношение на провеждането на часовете, така и спрямо писмената култура на обучаемите, е много взискателна. Особено държи на краснописа. Самата тя има красив почерк, който се харесва от учениците.

Особено старание полага те да научат граматичните правила и правописа на книжовния български език. Това е изключително трудна задача и тя не се отдава всекиму с оглед на сложността му. Някои нейни възпитаници по-късно споделят, че великотърновските гимназисти и софийските студенти са много по-неподготвени в това отношение от нашите поликраищки ученици. С работата, старанието и усилията си да даде на своите възпитаници всичко, което самата тя знае и със сърдечното си отношение, спечелва сърцата на много от тях.

Почти през цялото време на учителствуването си е класен ръководител. Като най-добър такъв е наградена през 1972/1973 г.

Толкова важна, колкото учебно-възпитателната, счита и извънкласната си работа. Подготвя индивидуални изпълнения, рецитали, театрални постановки, драматизации и др. С тях учениците се представят на училищни и общоселски тържества, общински, районни, окръжни и национални прегледи на художествената самодейност и на различни състезания. На всеки училищен или общоселски празник се изпълнява програма под нейно ръководство. Веднага след постъпването й в училището в Поликраище прави с ученици и представя тук с голям успех пиесата "Дъщерята на партизанина”. С нея колективът посещава и селата Крушето, Янтра и Първомайци 1 и 2.

За дълго в паметта на зрители и участници остават подготвените по-късно постановки: "Кирчо пред съда”, "Монтаж за Георги Димитров”, "Рецитал по творби на Венко Марковски”, "Българийо, на комунизма, равнис”, "Посрещане на Дядо Мраз”, "Ръката на учителя”, "Кирил и Методий”, "24 май – Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат”, "Рецитал. Литературна композиция по "История Славянобългарская”” по произведението на Отец Паисий, "Изворът на Белоногата” и др.

Ръководи театрален кръжок и кръжок "Художествено слово”. С рецитала "Родино моя” по произведения на Иван Вазов, изпълнен от последния спечелва Окръжното състезание за художествена самодейност през 1978 г. Участниците са облечени в костюми: бели блузи, черни панталони и поли, и официални вратовръзки. За успеха освен доброто рецитаторско изпълнение, допринася и музикалното оформление на Петко Денев – художествен ръководител към читалище "Димитър Генков”.

По време на заниманията поддържа образцов ред и дисциплина: явяване точно на време, старание за стриктно следване на сценария и завършване според предвидената програма. Кръжочниците участват с голямо желание и отговорност, защото работата в тях е много интересна. Както и в редовните учебни часове рецитациите се записват и в последствие се изслушват. Изпълненията на известни български артисти са модел за подговката. От 1966/1967 г. до 1969/1970 г. се води Дневник на кръжока. В него се описва дейността на всяко занятие. Той съдържа и снимков материал на изпълнителите.

Изнася доклади и усърдно подготвя учениците за представянето им на срещите с изтъкнати български писатели и поети – гости на училището: Ран Босилек, Камен Калчев, Слав Караславов, Любомир Левчев.

Трифонка Попниколова ръководи и кръжок по шев и кройка. Участничките изработват блузки, престилки, възглавнички и каренца с бродерия. Най-сполучливите, а също и добре подредени тетрадки, читателски дневници и предмети, направени в часовете по трудово обучение, се представят на изложби по случай 24 май и на окръжни такива по линията на пионерската организация "Септемврийче”.

От 1978 г. до 1980 г. организира ученически експедиционен отряд "Ястребински звезди”. Той развива богата и разнообразна дейност на тема "Искри от миналото”: изслушва лекции, изучава историята на селото, издирва имената на участниците в Отечествената война през 1944/1945 г., провежда походи, еднодневни и многодневни екскурзии и срещи с изтъкнати личности. В училището отговаря и за клуба "Млад трезвеник”, който подрежда кът на трезвеника и изнася литературно-музикални програми, на които ученици четат свои, а също и творби на изтъкнати български автори на тази тематика.

Като член на ръководството на профорганизацията най-често е заемала длъжността ръководител на методическата работа на учителите.

Счита учителската си професия за свое призвание и я практикува 35 години до 1 август 1989 г., когато се пенсионира – почти един цял живот. Гордее се с постиженията на своите ученици.

Със своите усилия Трифонка Попниколова е допринесла равнището на образованието в Поликраище да бъде едно от най-добрите в страната. Не е случайно, че през периода 1959-1987 г. няма отпаднали, всички випускници на училището завършват средно, а значителна част от тях – и висше образование. Впечатляващ е броят на учителите, лекарите, инженерите, стопанските ръководители и университетските преподаватели, учили тук.

Трифонка Попниколова е виден общественик. Тя е член на Окръжния комитет на Отечествения фронт (ОФ). Работи и в Селския комитет на ОФ като просветник на 17-та низова организация в Поликрайще. Всяка седмица провежда кръжоци по домовете на хората – изнася лекции за възпитанието на населението и чете откъси от класическата българска художествена литература. Освен това пише сценариите и подготвя старинни обичаи и сцени от бита на селото: "Годявка”, "Раждане на нивата по жътва”, "Заговезни”, "Изпращане на гурбет” и др. С последната постановка, в която участват 75 души, спечелва първо място на окръжните прегледи "Народно творчество и бит” във В. Търново през 1980 г.

По линията на ОФ е награждавана многократно с художествена литература и грамоти. През 1972 г. е наградена от Националния съвет на ОФ с Почетна сребърна значка за активна обществена дейност. През 1978 г. получава медал "100 години от Освобождението на България от турско робство”. За дългогодишно участие в работата на Сандружината е отличена със Златна значка "20 години Сандружина”.

Участвала е също в работата на читалището "Димитър Генков” (в четиригласния хор), в дейностите, свързани с подготовка на населението за борба с бедствия и аварии, противохимически и противоатомни нападения, в бригади в помощ на ТКЗС, в поддържането на паркове и цветни алеи в селото.

Най-активно се е трудила при строителството на политехническата работилница и физкултурния салон, спортната площадка в двора на прогимназията, в допълнителни строителни работи и ремонти в трите училища заедно с учителите, родители и е организирала ученици за тая цел.

Трифонка Романова Попниколова счита за щастие, че като учителка е работила в един много благоприятен период, когато този труд е високо оценяван и уважаван от ученици, родители и от цялото общество. През посочените години той е на показ пред 300 ученика, пред техните родители и пред 4000 жители на селото.

<< Sever.bg във Facebook >>