200 години от рождението на саможертвената презвитера Гергина Полуганова се навършват през 2015 година. Тя и съпругът й свещеник Георги Полуганов са допринесли в най-голяма степен за нравственото, духовното, културното и просветното издигане на Поликраище през XIX век. Рискували са живота си за освобождението на селото от турско робство.

Техни преки наследници са известните физици от Поликраище д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев, които представят своите изследвания на престижни конференции по цял свят.

Имаме огромен дълг пред тия двама големи българи и затова полагаме неимоверни усилия да възкресим паметта им, казва проф.Георгиев. По този повод ви представяме историята на храбрата презвитера Полуганова, укривала революционери в дома си и защитила живота на съпруга си, зазиждайки го за две седмици в комина на къщата им. Историята е разказана от самия й наследник.

Презвитера Гергина Иванова Полуганова е най-видната жена на Поликраище за целия XIX век и една от неговите най-изтъкнати личности за всички времена. Тя е измежду малкото жени от този исторически период в България, изявила се на общественото поприще. Имала е завидно положение.

Това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че е била жена на свещеник. Тъкмо по тази причина тя винаги е била на показ и е била обект на внимание. Това е означавало голяма отговорност. Тя е успяла с личните си усилия, със своите качества и с огромния си труд да извоюва за себе си и за цялото си семейство името на първите хора в селото.

Като свещеник съпругът й Георги Полуганов постоянно е бил зает с всекидневните редовни служби в църквата, а отделно е трябвало извън тях да изпълнява и другите си свещенодействия – кръщенета, венчавки, погребения, панихиди и т.н., които е нямало как да бъда предварително планирани.

След като създава училището през 1847 г. и започва да преподава в него, той непрекъснато има задължения, още повече, че за работата си като учител не получава възнаграждение. С годините неговите дейности стават все повече и повече. През това време земеделската работа не е чакала и презвитера Гергина Полуганова я е поела изцяло върху себе си.

Който познава този вид труд, знае, че той е много тежък и освен копаене и жътва, се товарят коли със снопи, сено, дръже и прочее. Тогава всичко се е вършело на ръка и с впрегатни животни, а това е изисквало огромни усилия. В допълнение, тя се е занимавала и с цялата къщна работа – печене на хляб, готвене, носене на вода от кладенеца, предене, тъкане, шиене на дрехи, пране и с отглеждането и възпитанието на шесте им деца: Христо, роден на 3 август (ст. ст.) 1848 г., Димитър – през 1850 г., Мария – през 1854 г., Цвятко – през 1857 г., Марин – на 10 март (ст. ст.) 1861 г. и Никола (по-късно протойерей Никола Попгеоргиев Маринов,) – на 18 януари (ст. ст.) 1869 /15 април (ст. ст.) 1870 г. Нещо повече – тя научава всичките да четат и пишат.

Презвитера Гергина Полуганова е играла и важна обществена роля. Не се е затворила вкъщи, каквито са били тогава порядките. Не се е ограничила и само с църквата, където е имала своето отредено място. Нейният принос за селото, а и за България, се изразява в пълната, безусловна и всестранна подкрепа, която е оказвала за всичко, което свещеник Георги Полуганов е направил през живота си в качеството си на просветител, учител, участник в националните църковни борби и революционер-комитаджия.

Тя има огромна заслуга за успеха на неговите начинания и в църквата, и в другите му обществени дейности. До голяма степен благодарение на нея той успява да извърши своите епохални народополезни дела и става това, което знаем за него – водачът на Българското национално Възраждане в Поликраище, създателят на училището и първият учител, борецът срещу гръцкото духовенство, видният общественик и организатор на грандиозни исторически събития и "комитаджия” – член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски.

Най-важното, което трябва да се подчертае обаче, е, че тя е била изключителна опора на свещеник Полуганов в обществените му дела – духовни и бунтовнически, дори самата е участвала най-активно в тях. Особено голяма е ролята й като помагачка на революционната организация, чиито дейци са приемали в къщата си. Тук те са получавали храна и подслон.

Най-скъпият им гост е бил отец Матей Миткалото, който е идвал у тях дълги години. Свещеник Георги Полуганов и презвитера Гергина Полуганова са едни от най-доверените хора на вездесъщия монах. Те го приемали с радост и го чувствали като член на семейството.

Следва продължение....

=====

<< Sever.bg във Facebook >>