Елена Кънева: "Не отидох на работа веднъж и платих всички билети"
ДТ "Търговище"
По повод "Празниците на изкуствата - Парцалев 2013" в гр. Левски се срещнахме с актрисата Елена Кънева. Тя участва в последната пиеса - "Член 223", която закри седмицата на изкуствата, и в срещата-разговор с жителите на града "Спомен за Парцалев". Елена е изключително чувствителен човек като всеки актьор и не пропусна да отбележи, че протестите в страната са точно това, което трябва да се случи, ако управляващите не си вършат работата. Тя ни разказа как е избрала актьорската професия, за всичките си таланти и какви са настоящите и бъдещи й творчески планове.
Вие сте от актьорско семейство. Оказа ли това влияние върху избора ви на професия?
Аз от малка се занимавам с изкуство. Може да се каже, че целият ми живот е преминал на сцената. Майка ми е една от основателките на Драматичния театър и не си спомням момент от живота ми, в който аз не съм била свързана с изкуство. Още в училище участвах в различни пиеси, пяла съм в хор "Бодра смяна", по различни лагери изнасяхме представления. Винаги съм била в епицентъра на това да правя нещо. Така че, изкуството винаги е било част от живота ми и това беше нормалното развитие на нещата за мен.
Насърчиха ли ви родителите ви да се занимавате с актьорство?
Моите родители, точно обратното, особено майка ми никак не искаше да се занимавам с театър! Даже, когато реших да кандидатствам, те казаха: "Първо ще кандидатстваш и нещо друго!". Аз избрах право, исках да ставам следовател и да превъзпитавам престъпниците. Учих много съвестно и ме приеха, но там бях първа под чертата /знаете тогава имаше преференции за деца на известни родители/. Но през същата година кандидатствах и във ВИТИЗ и бях приета и там. Естествено, веднага предпочетох актьорската професия.
Замислихте ли се дали да изберете правото или актьорството?
Не. Веднага избрах да бъда актриса, но това не беше краят с моето кандидатстване. Моята майка беше решила, че трябва да ме провери, за да не се изложа, а и да не изложа нея. Тя е много интелигентен човек и никога не претупва нещата, не е майка маймуна /смее се/. Та, след като решила да види дали ще стане нещо от мен или не, казала на един свой колега, който ме готвеше, да провери дали "не съм дърво". Тогава Петьо /така се казваше моят учител/ й казал - "Не бе Жени, не е дърво, дори има талант, ще стане актриса от нея."
Проверката е висша форма на доверие, но талантът ли е бил истинската причина тя да се опита да ви отклони от актьорството?
Мама не е искала да поема по този път, не защото нямам качества или не съм талантлива, а защото се е притеснявала, че няма да мога да продължа. Защото най-важното в нашата професия не е да имаш талант, а да си борбена личност. Тя не мислеше, че аз ще мога да се справя с всички трудности, интриги и критики. Не искаше да ставам актриса, защото смяташе, че ще ми е много трудно – аз не съм слагачка или да ходя да се моля на някого, за да постигна нещо и тя много добре го знае. Но ето, че някак си намерих сили, справих се и продължавам напред.
А бяха ли критични родителите ви към вас след като станахте актриса?
Майка ми винаги е била много критична към мен. Дори така се случи, че играехме в един театър, преди да се пенсионира, но тя никога не се е държала като моя майка. Сега наистина и благодаря за това. Защото в крайна сметка това е полезно. По-полезно е да ти казват критика с обич, отколкото само да те тупат по гърба и да ти казват, че си номер 1. Защото все пак човек се учи от грешките си. Независимо какъв талант имаш винаги можеш да осъзнаеш къде си сбъркал, да го поправиш и по този начин да се развиваш.
Кое е най-важното качество за един актьор според вас?
Борбеността. Не казвам, че не е нужен талант, но не става само с него. Когато си изключително талантлив, но приемаш всичко "на живот и смърт" нещата стават по-трудно. Ето, например, Георги Парцалев и Енчо Багаров... Те бяха много чувствителни души, много лесно раними и често другите се възползваха от това. Това е и причината да не ги обичат, не говоря за народа и публиката, а за колегите им. Не ги обичаха, защото им завиждаха. Кой обича благородния и честен човек днес? Ако си такъв – дай да те стъпчем.
Не е ли точно обратното? Когато виждаш, че един човек е добър и публиката му се възхищава за това не искаш ли да станеш и ти като него. Не е ли това начинът за спечелване на любовта на народа?
Би трябвало да е така. Трябва да започнем да възпитаваме децата от малки, трябва да ги учим да са достойни, почтени, благородни и горди хора. Ами аз снощи като гледах новините – като видях протестите, се просълзих. Това са млади хора, които знаят какво искат – те са достойни хора. Отстояват позицията си и казват - "не може да продължава така". И аз съм на това мнение – не може така. Мисля, че политиците са слуги на обществото, те не трябва да са хората, които да тероризират обществото. Те трябва да помагат и да мислят първо за народа. А те си позволяват да правят каквото си искат, не ходят на работа, не се грижат за народа, който ги е избрал. Какво е това да не се ходи на работа ? ... Аз ако не отида на работа – те ще ме изгонят, не само ще ме изгонят и ще си платя целия салон. Дори имам подобна случка - като млада майка / аз родих през 1985/ , бях забравила да отида на представление, бях се замотала с детето и забравих. Майка ми е звъняла, но тогава нямаше мобилни телефони. Като се появих в театъра ме накараха да платя всички билети. Добре че беше камерен салон и си платих само 300 лв. Вярно, че парите бяха други, но никой не ми ги опрости. Това трябва да се случва и днес.
Къде предпочитате да играете в театъра или в киното?
Реално повече съм играла в театър. Не мога да кажа, че не съм харесвала участието си в телевизията и киното, но това са различни типове работа и всеки има своята специфика. Не мога да кажа кое предпочитам, но според мен всичко се учи и човек винаги има нужда да се усъвършенства. Аз например в последните години започнах и да пиша. Вече се изявявам и като сценарист. Това е една друга дарба, която имам, не че не съм писала през годините, но сега работя по-сериозно. Преди бяха само стихове, а сега пиша цели пиеси. Духът е много важен, дори най-важен за всяка една работа, без значение каква е тя.
Бихте ли заменила актьорската професия за писането?
Напоследък се стремя да ги съчетавам. Това ми е трета пиеса - "Кралят е гол" – детска пиеса за драматичен театър. Първата беше "Вълшебната лампа" , а втората - "Бялата вещица". Но не ги приемайте като бля-бля детска пиеса. Това е нов авторки продукт, не просто драматизация на текст. С моята колежка се стремим представленията ни да са подходящи за деца и възрастни, да носят някакво актуално послание.
Представленията ви радват ли се на голям успех?
Да! Това е и причината да получим третата пиеса. Дори сега ги предлагаме и в други театри, ще видим какво ще стане. Интересно е не само за децата, а и за възрастните. Аз смятам, че всяко дете разбира, когато го лъжеш. Осъзнават и дали се отнасяш с тях като възрастен или като бебе. Мисля, че пиесите трябва да са сериозни, не като за възрастни, но да не са просто лигавщини. Дори мисля, че детските представления са по-важни и по–смислени от тези за възрастни. Те трябва да възпитават, да накарат детето да се върне в театъра отново и отново. Това е много трудно, но ние се стремим да го постигнем чрез нашите постановки.
Вие сте доста известна актриса и предполагам имате много почитатели, но разпознават ли ви повече хора след участието ви в сериала "Етажна собственост" ?
Аз и преди промените съм имала много участия на "малкия екран", но след '89 година се изявявам повече по театралните сцени. В момента, когато започнеш да се появяваш по екрана и интересът веднага се увеличава. Малкия екран е ... дори в реклама да си участвал и веднага те разпознават – той е от рекламата. Но според мен няма нищо лошо в това. Важно е да спечелиш любовта на хората.
Била сте и преподавател в МОНТФИЗ. Там сте обучавала непрофесионални актьори. С какви групи работехте? Лесно ли се работи с хора?
Аз водех две групи – тинейджъри от 12 до 17 години и на възрастни хора от 20 до 40 години, които по една или друга причина искат да се занимават в свободното си време с актьорско майсторство. Например, един иска да се освободи, защото е притеснителен и така нататък ... Аз работех лесно с всички. Просто е различно. Тогава разбрах, че имам дарба да правя това нещо. Защото, за да ти се довери един човек, той трябва да те оцени, а за да го научиш на нещо, ти трябва да спечелиш доверието му. Да си учител е мисия, не просто професия. Аз мисля , че това е мисионерска професия, ти създаваш култура, възпитаваш.
А политиката? Тя също е вид мисия. Мислила ли сте някога да се занимавате с политика?
Аз смятам, че за да се занимаваш с политика, трябва да се заеме в по-ранна възраст. Да се обучава в тази посока. Не може така - избраха ме и хайде в Народното събрание. Аз смятам, че за всяко нещо трябва да си изключително подготвен и компетентен, за да заемеш дадена длъжност. Не е достатъчно да си просто честен, трябва да имаш нужните качества, да си чел и учил достатъчно, за да станеш истински добър политик. Това важи за всяка една професия.
