Вероника - идеологът на "внуче назаем"

Няколко пъти вече сме ви разказвали за инициативата "Внуче назаем". Тя е по идея на Вероника Йосифова, за създаване на Мрежа от приемни села в България, където възрастни хора приемат младежи от града, като по този начин съхраняват българщината и традициите, обичаите и ценностите от миналото ни.

От 1-и до 5-и август в габровското селце Новаковци "внуци под наем" учиха, работиха и споделяха ежедневието на бабите и дядовците, като станаха част от един друг свят, който вече е все по-непривичен за младите хора.

Трудолюбие, любов към земята и родните традиции бяха в основата в "обучението" на младежите.

Срещаме ви със самата Вероника! Коя е тя, за какво мечтае и как й се е отразил животът на село?

Как дойде идеята за кампанията и какво всъщност представлява тя? 

Идеята си за "Приеми ме на село” представих за първи път в свое есе, с което участвах в национален конкурс, организиран от Онлайн Парламент, на тема "Моите идеи за България”. Идеята се роди от отговора на простичкия въпрос: "Какво не ми харесва?”, който естествено бе последван от задължителното: "А как можем да го променим?”.

Не е тайна, че селата прогресивно се обезлюдават и всеки ден от картата на България изчезват поредните кътчета, пазещи нашата история, самобитност и идентичност. И след като общото минало, културата, традициите и самосъзнанието за принадлежност са едни от факторите, определящи ни като нация, то за да съществуваме като такава, трябва да съумеем да съхраним това, което имаме.

В селата са останали предимно възрастни хора, които трудно успяват сами да се справят с ежедневните си задачи. Същевременно, младите хора все по - рядко познават своите корени. Загубили връзка със селото и земята, днес мнозина нямат роднини, които да им покажат и да ги научат на основните дейности в областта на земеделието и животновъдството.

Така реших, че млади и възрастни могат да си помогнат взаимно като "приемни баби и дядовци” от селата доброволно приемат млади хора, които да живеят известно време при тях, да им помагат в отглеждането на добитъка и посевите и по този начин да придобиват познания и опит относно нашите традиции, бит и култура.

Идеята ми за "Приеми ме на село” по своята същност представлява обмяна на знания и труд. Но тя далеч не се ограничава с това механично определение. Живеейки заедно, "приемните баби, дядовци” и техните "внучета назаем”, през 2013 г., доказаха и пред себе си, и пред всички, позабравили да вярват в добротата, че комуникацията между поколенията е не само възможна, но и безкрайно приятна и ползотворна.

Не забравиха ли днешните младежи, какво е ваканция на село - безгрижие, колела, игри, веселие? 

Не мога да обобщя за всички младежи, но като че ли за повечето тези "ваканции на село”, предизвикващи умилението на израсналите с тях, са се случвали единствено в разказите на техните родители или дори - баби и дядовци. Както посочвам в началото на есето, в което изложих своята идея, някои живеят със спомени от детството, запечатали в съзнанието им усещането за време без тревоги, игри по цял ден и, както се пее в популярна песен, филии с пипер. А други... други живеем без тези спомени. Вярвам, че има много какво да попием от досега си със Селото и никога не е късно да предприемем тази крачка.

Вашето детство какво беше? 

Моето детство определям като преходен вариант между идиличните "ваканции на село” и "градските приключения”. Никога не съм имала дългите лета, прекарани в този микросвят Селото, но баба ми положи достатъчно усилия да ми осигури някакъв досег до него. И до ден днешен, макар и да е "градска баба”, намира начин да прекарва време в своята градина и да майстори своите кулинарни шедьоври, които обожавам.

Вие също сте участник в инициативата. Разкажете в какво семейство попаднахте, как протичаха дните, кой кого ядосваше повече?

Да, през миналата година, аз също поживях на село. Усещането бе ново и... прекрасно. И въздухът там е по – сладък, сигурна съм! Възрастните хора от селото (не само "приемните баби и дядовци”) бяха безкрайно сърдечни към нас и това стопи много бързо всички притеснения, които имахме за съвместното ни съжителство.

Да помагаш на бабите, докато приготвят храната, да проследиш пътя на хляба, да участваш в превръщането на току що издоеното мляко в сирене, да цепиш дърва, да режеш царевицата, да плетеш сам кошници, да носиш с менци вода от кладенеца и какво ли още не... всяко едно действие на село е незабравимо изживяване, натрупан опит, огромна доза родолюбие и малко самочувствие, които отнасяш със себе си.

Какво научихте от бабите и дядовците?

Участвахме в различни дейности и вярвам, че всеки успя да си "копне” нещо уникално, което "само той може да прави”. Най – ценно за всички ни бе това колко неусетно възрастните хора успяха, със своята доброта, да ни покажат колко по – добри хора можем да бъдем самите ние и колко лесно и естествено е това. В града сякаш все бързаме, вършим хиляди задачи и задачки и забравяме да се огледаме и да обичаме... просто да обичаме – себе си, хората, природата, ...живота.

Лесно или трудно се намират доброволци под наем? Повече са момичетата или момчетата? 

Доброволчеството е невероятно чувство, което смятам, че всеки има нужда да изпита. И макар често да се възприема като правене на неща за другите, то то ти давам много – преживявания, приятели, усмивки, опит, удовлетворение и какво ли още не. От теб, като доброволец, се изисква само малко смелост да бъдеш добър... заслужава си!

Миналата година намерихме такива смели ентусиасти, които споделиха моята мечта и съм им безкрайно благодарна за това. Благодарна съм и на многото заявили желание да се включат в приключението, чиито основи поставихме в с. Новаковци. Ето, че мечтатели и смели хора има, а щом тях ги има, то сме способни на всичко!

А колкото до съотношението момичета: момчета, не ми е направило впечатление да има голяма разлика, когато се отнася до доброволчество.

За какво обичате да отделяте време?

Обичам да се отдавам на всякакви младежки дейности, инициативи и обучения. Приятно ми е чувството да ставам все по – можеща и знаеща и да прилагам това. Харесва ми да давам всичко от себе си и да се боря за своите и чуждите мечти, тъй като вярвам, че именно мечтите ни са идеите как да направим утрешния ден по - добър.

Имате ли си философия за живота? 

Чувствам се млада, за да споделям житейски философии. Когато усетя, че светът започва да ми се струва прекалено сложен, прекалено несправедлив или объркан, обикновено си спомням за някой от многото вдъхновяващи хора, които са в живота ми или които са минали през него, и това ми напомня, че важното е да правиш всичко от сърце и да се стараеш да бъдеш добър човек.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме