Галин Попов: Обществото се състои от индивиди и всеки от тях има нужда от своята култура
Кристина Симеонова
Той не се чувства чешит. Слива се перфектно със социалната среда, в която живее, дори самата тя гравитира около него. Създава своеобразен център на новия клубен и културен живот в старата столица, че и в България. Чешитско е желанието му да даде на хората културата, която искат и в която могат да бъдат сътворци.
Заедно с още десетина души у нас и петнадесетина в чужбина той движи неправителствената организация VT events, чието дело са множество инициативи със социална и културна насоченост.
Това лято представи България в програмата на Държавния департамент на САЩ International Visitor Leadership Program (IVLP), където беше поканен официално от Американското посолство у нас да участва в темата "Community Building through the Arts”. Пред представители на други млади неправителствени организации, мениджъри на фестивали и директори на национални институции от Турция, Албания, Черна гора, Унгария, Великобритания, Белгия и Косово Галин споделя професионалния си опит и умения.
Миналата година се включва в конференция в Хелзинки, посветена на урбанистичната култура и иновации в сферата на културата, а последно представя ТАМ в дискусията "Независими арт пространства от България и Северна Европа", провела се този юни в София.
Запознайте се с Галин Попов от независимото арт пространство ТАМ във Велико Търново, където посрещат с единствения в града чай от какао и крафт бира.
Представи се за тези, които още не те познават. Откога споделяш тук и там български опит в правенето на съвременна култура?
От три години се занимавам активно с клуб ТАМ заедно с Виолет. От 2008 г. с приятели започнахме да правим различни инициативи с нашата организация VT events и понеже всички постоянно ми казваха, че "Ти отиде в Берлин, Лондон, в София, Пловдив, видя това, видя онова” и аз реших, че има интерес за съвременен тип култура и във Велико Търново. Затова вместо аз да ходя някъде, ще започна да организирам събития тук.
Всеки един от нас има някаква сила да променя средата, в която живее. Като цяло проектите ни винаги са на границата между социалното и културното, защото те изграждат общности. И всъщност, за да предизвикат интереса на хората към каквото и да било, те трябва да носят усещането за споделяне - всеки иска да съпреживее мига с някого, да го сподели и това нещо става само ако има общност. Затова решихме, че ще работим в тази насока.
За първи път доведохме Kottarashky в града, един от първите ни проекти беше съвместен на артисти от Берлин и Великотърновско, правили сме прожекции за активизъм, в най-чистата му форма.
Какво те мотивира да се захванеш с това?
Нямам висше образование, защото реших, че не мога да вляза в образователната система в България и вместо да си давам парите за семестри, мога да пътувам. И така вече 15 години. Това, което видях от пътуванията и опита от първа ръка, се яви като един вид алтернативно образование. Всъщност сега ползвам цялата тази мрежа от контакти и методи за случване на събития във В. Търново.
Не се ли притеснявахте да започнете с инициативите си на местна почва?
Започнахме с общо 3000 евро, като аз взех заем от 1500 евро, а Виолет получи едно наследство от 1500 евро. Казах си, че дори нищо да не стане, ще отида да бера ягоди или малини за един месец в чужбина, за да изкарам същите пари, и ще ги върна. Не е като да си заложиш апартамента. Просто рискувахме.
Клубът върви добре вече три години и забелязвам, че взе да се усеща и в града, тъй като първата година - година и половина работихме предимно за хора извън него, наши приятели от България и чужбина. Тяхната подкрепа беше важна за нас, за да променим цялата културна среда във Велико Търново.
За нас може да чуеш, че сме "гейбар”, "секта” и какво ли още не. Това се появява, защото създаваме едно пространство, което обединява чрез човешката свобода, зачитаме индивида и това какво смята той, че е правилно за самия него. Оттам нататък дали иска да прави лицеви опори на земята, дали е гей, или пък чужденец, циганин, за никого няма никакво значение.
В България се работи с готови модели и има някакви стереотипи, смятам, че хората вече не им робуват и осъзнават, че са ненужни.
Работите ли съвместно с Община В. Търново?
За първи път тази година кандидатствахме за финансиране с проект, за който ще получим 2800 лв. С тях ще реализираме цял месец скандинавска програма, която надхвърля много тази сума, но за нас беше важно да бъдем разпознати от Общината.
Години наред тя взема някакви решения, прави програми, създава културни стратегии за следващите 10 години, без въобще да се допитва до хората, които всъщност случват живата култура в града. Това са модели, които с времето няма как да не бъдат променени, защото културно-масовата дейност е нещо неприложимо в днешното общество. Няма как нещата да продължават да бъдат монолитни, защото обществото вече не е разпределено на ТКЗС, Съюз на художниците, писателите и т.н. Вече има индивиди, като всеки от тях има нужда от своята култура. И това, което ние всъщност трябва да правим, е да питаме хората от какво имат нужда.
В момента в града ни кипи страхотен живот и аз умирам от кеф да живея в Търново, въпреки че имам възможност да живея в много други градове. Тук се появиха различни грас-руутс инициативи (англ.grass-roots, корените на тревата – изразът се използва във връзка с граждански инициативи, които са идея и дело на самите хора - бел.ред.) като TarnovoRuns, тургайдовете за туристи Free Veliko Turnovo Tours и др. Този тип инициативи се правят поне 3-4 години безвъзмездно, да не кажа и повече, преди да се генерира някаква печалба. Примерно при нас успяваме да поддържаме пространството на клуба, успяваме да реализираме програмата, но работим като доброволци.
Разкажи повече за месеца на скандинавската култура. Какво включва програмата?
Той ще бъде през ноември. Включва филмовия фестивал "Северно сияние”, който тази година ще се проведе в залата на Общината, а не в клуб ТАМ, както обикновено. Имаме две изложби на скандинавски графичен дизайн, едната ще бъде във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновсия университет. Там ще се проведе и лекция на едно от най-добрите студия за дизайн във Финландия TSTO /www.tsto.org/.
Друга лекция ще изнесат организаторите на фестивала за съвременно изкуство "Дома арт фест"(www.domaartfest.com), който се провежда в София и чието последно издание беше с фокус към скандинавските държави. Те ще говорят за селекцията, как се курира, как се управлява един такъв фестивал, защото си мисля, че точно този тип практическа насоченост не се дава в българската образователна система. Учат те как да рисуваш голо тяло, но никой не ти казва, като се научиш да го рисуваш това голо тяло, по какъв начин ще се реализираш на пазара. Това е недопустимо, защото какво им даваш на тези хора? Трябва да ги научиш как да се продават, по какъв начин да се опаковат.
За мен е много важно, че започваме да правим междусекторно партньорство. В клуба правим и читателски студия, на които идват много хора. От окръжна библиотека изразиха желание да работим заедно. Решихме, че това е идеалното място за случване на читателско студио, затова следващия месец там ще се проведе скандинавското читателско студио.
Какво друго сте подготвили за новия сезон на ТАМ?
За първи път този сезон имаме най-общ план за цялата година. Не знаем обаче колко от него ще се реализира, защото в момента търсим финансиране. Важно за нас е да продължим миналогодишната поредица от дебати, които бяха изключително ползотворни. Покрай тях се засилиха парньорствата ни с други организации, създадохме връзки с Асенова махала.
Кандидатстваме към Фондация "Робърт Бош" за един грант, с който да направим подробно проучване на Асенова махала. Ако го спечелим, в продължение на 18 месеца там ще се работи с академичната общност, с добри професионалисти от страната и чужбина и така ще защитим тезата си, че едно място като Асенова махала може да бъде изцяло променено само като бъде осмислено през погледа на съвремието. Там има толкова много неща, които съществуват, но те са вече невидими за нас. Мислим да направим арт инсталация по модел на един лондонски университетски преподавател. Тя представлява водна стена, прави се със специална машина, върху която се прожектира. Така се създават интересни 3D образи. Сигурен съм, че такъв тип събития биха дали добра причина да прекарваме повече време там.
Иначе продължават събитията в клуба. Ще се стремим да реализираме колкото се може повече чуждестранно съдържание и през тази година, а от следващата година искаме да продуцираме търновски артисти в различни сфери на изява. Те ще бъдат приети с удоволствие от публиката, защото в момента в България има глад за това, а Велико Търново е сцена, която още не е открита, негов ред е да застане до София, Пловдив, Варна и Бургас.
Ако си говорим наистина за културен туризъм, трябва да се прави култура, която да доведе хора. Има огромна разлика между култура и атракциони. Хората, които аз познавам, се интересуват от култура и за тях не е проблем да минат 2-3 хил.км., за да видят нещо, което им харесва.
Какво би направил ти за развитието на културния туризъм във Великотърновско?
Имаме идея да направим(покажем) цялостна картина на това, с което разполага Велико Търново. Туристите, за които говоря, не се интересуват от молове. Достатъчна им е една карта със секъндхенди, с всички пазари – антиквариата в университета, в Драгижево, Хотница, в Г. Оряховица.
Трябва да се направи и карта на различни обекти, например какво знаеш за Интерхотела? Има информационни табели за Царевец, за това-онова, но за него няма. Мой приятел архитект ми разказва как Интерхотелът е направен благодарение на едно списание за японска архитектура, което излиза в края на 60-те, началото на 70-те години. Всъщност архитектът открадва от това списание ”черешката” на всеки един проект. Такъв тип истории трябва да бъдат намерени, преведени.
На мен ми е много забавно, че тук все още има места с видеокасети под наем. Мисля, че хората ще отидат там просто за да се убедят, че видеокасетите съществуват. При бента на реката пък има паркинг, пълен с ретро автомобили. С малко почистване той сам по себе си представлява обект за културен туризъм.
