И малките, и големите я наричат просто "Зоки". И няма как да е иначе - за 20 години Зорица Радловска е успяла да слее всяка своя фибра с децата от спортния клуб по танци, носещ същото име. Всички се чувстват като в едно голямо семейство. Освен с деца, Зорица работи и с възрастни хора - директор е на Дома за стари хора "Венета Ботева" във Велико Търново.  

В почивката между репетициите тя отдели няколко минути за Север.бг, за да сподели коя работа й носи по-голямо удовлетворение и с кого се работи по-лесно.

Г-жо Радловска, съвсем наскоро спечелихте със СК „Зоки” 15 златни медала. Вие сте ръководител на танцовата формация. Освен това сте и директор на Дома за стари хора „Венета Ботева” във Велико Търново. Как съчетаватe двете дейности?

Справям се и добре ми действа. От 20 години се занимавам с школата за танци – вече сме спортен клуб. Мисля, че след това психическо натоварване, което ми струва работата в дома, човек има нужда емоционално да разтовари. Освен това водеща е и любовта към танците. Тази година през октомври ще направим 20 г. спортен клуб „ЗОКИ”.

Вие самата танцувала ли сте?

Да, много години. Била съм няколко пъти републикански шампион. Преди около 30 г. тепърва започваха състезателните танци  - аз бях към Федерацията. Но така се стекоха нещата, че прекратих и започнах да се занимавам с деца.

С деца или с възрастни хора се работи по-лесно?

Няма по-лесен вариант. И при двата ангажимента се иска отговорност. Може би работата с деца ми действа по-разтоварващо. При възрастните хора общо-взето се набляга на проблемите. Те идваха при мен, за да реша някакъв проблем, сега нещата стоят по друг начин, сменихме начина на мислене – идват, за да се похвалят какво са направили и как са решили проблема. В края на тази седмица заминаваме на състезание с децата от СК „Зоки”. Бабите-мажоретки от Дома също са поканени да участват.

Къде ще бъде състезанието?

В София – Републикански шампионат в зала „Триадица”. Миналата година бабите пак бяха гости и изправиха цялата зала на крака, което показва, че на българите им липсва тази емоция. Интересът към по-различното винаги го е имало. Играха дечица на по 2-3 години, но залата не реагира толкова бурно. Като излязоха нашите баби – всички станаха прави. По тази причина отново са поканени да участват.

Колко деца участват в спортния клуб?

Средно са около 50 деца – понякога повече, понякога по-малко. През лятото ще останат по-малко, но ние не прекъсваме.

На каква възраст е най-малкият танцьор?

Най-малката участничка е на 2 години. Нагоре възрастова граница няма.

Имате ли хора в по-зряла възраст, които танцуват?

Има любителски, които се занимават като цяло с латиното и салсата. Това в момента е хит. Моите помощници се занимават с любителската група. Състезателите от тази група са между 18 и 28 години. Най-активният състезател е на 28 г. Миналата година танцьорите от тази група бяха на състезание в Италия и се класираха на второ място на Световното първенство там. Тази година ще участваме на Европейско първенство в Белград.

Това ли е предизвикателството в по-близко бъдеще?

Да. Може би това засега е най-голямото ни предизвикателство – да покажем не само в България, но и на едно европейско и световно ниво, че можем да танцуваме и спокойно да се преборим с конкуренцията.

Как са приети нашите танцьори в чужбина?

Много добре. Общо взето ние не се различаваме много. В чужбина представяме България, а не отделен клуб. Много добре ни приемат – няма я тази злоба и завист. За разлика от нашите състезания, където все още го има този момент. В чужбина качествата на състезателите се оценяват реално и мисля, че това е предизикателсво и за мен, и за децата от клуба - да отидат, да видят...

Как се справяте с осигуряването на костюми и обувки?

Много е трудно. Почти изцяло разчитам на родителите. Търсим максимално най-евтините варианти. И, колкото и да е смешно, последните костюми ги ушихме от пердета. Сега, по време на криза, трудно се намират спонсори. Общо-взето сме едно голямо семейство и всеки помага с каквото може на другия, което е много важно. Това е и основното, което искам да възпитам у децата, които са при нас. Да я няма злобата, да има дисциплина. Всичко да е в рамките на раумното. Интерсното е, че по време на състезание ние сме един от малкото клубове, при които можеш да видиш веднага след участие да си разменят обувки или нещо друго. При другите клубове го няма това нещо.

Какво си пожелавате за рождения ден на клуба тази година и какво ще подготвите като изненада?

Преди всичко пожелавам на себе си, на децата и техните родители много здраве. За събитието ще поканим много гости от цяла България – най-добрите клубове от страната. Искам да изнесем един невероятен спектакъл. Другата ни идея е концертът да бъде с благотворителна цел. Още не сме се спрели точно на кого, но ще помогнем на някого. Ще има символичен вход. Освен празник за рождения ден, ще бъде и концерт за благотворителността. Все пак социалното в мен говори – трябва да помогнем на някого.