Вход | Регистрация
Плевен 21°C

Иван Мутафов - най-добрият алпинист сред художниците и най-добрият художник сред алпинистите

Иван Мутафов - най-добрият алпинист сред художниците и най-добрият художник сред алпинистите
Иван Мутафов, личен архив
Иван Мутафов е роден на 2 декември 1948 г. в троянското село Черни Осъм. Завършил е Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет специалност" Декоративно-монументални изкуства – стенопис". Работи в областта на живописта. Интересува се от традиционната иконопис и монументалната църковна стенопис и от възможностите за съвременни иновации в иконографията. Има многобройни участия в общи национални и международни изложби. Направил е десетки самостоятелни изложби – живопис и иконопис.
Мутафов разделя времето между планината и статива. Той е запален алпинист. Преподава в троянското училище за планински водачи.

Четири пъти е правил трекинг в Непалските Хималаи. Първото му пътешествие през 1986 г. е най-дълго и трае два месеца. Прави преход от Непал до Анапурна, отива до най-северните части на Индия, до Ладак, оттам минава по най-високия път в света през Хималаите, през военна зона между Индия и Пакистан. През 2008 г. отива до Еверест, а през 2012 г. тръгва към кралство Мустанг, но не стига до него, проучва какви са условията, таксите и по кое време е най-добре да се посети кралството. Прави трекинг, подобен на първия му.

През септември се сбъдва и голямата му мечта. Заедно с фотографа Тихомир Тричков, който от години живее в САЩ, тръгва за мистичното кралство Мустанг, разположено на площ на 3 500 метра надморска височина в северната част на Непал. През територията му по долината на река Кали Гандаки е минавал древният търговски път на солта от Хималаите към Индия. Населението му е близо 14 000 души. Кралството е независимо, но плаща годишен данък на Непал. От 1991 г. насам то е отворено за посещение и може да бъде разгледано, след като се заплати такса от 500 долара.

В Мустанг почти всичко е запазено, както е било по време на създаването му през далечната 1380 г. В селищата липса електричество и каквато и да е инфраструктура.

Да се разговаря с Иван Мутафов, или по-скоро да го слушаш, е истинско удоволствие. Той е пълен с всякакви истории:

Промени ли Ви пътуването до Мустанг?
 
Много хора ме питат защо съм ходил там, да се мъча да живея на 4 хиляди метра надморска височина и да обикалям из пустошта. Не че поумнях, но като отидох там, много неща ме накараха да се замисля. За дългия ми досегашен живот съм си изградил една житейска философия за този свят, който мина, е сега и ще бъде.
В днешно време много се променят нещата от социална гледна точка. 
Много неща могат да се кажат. Макар че, като отиде човек там, после не всичко му е ясно. И тогава въпросите стават още повече. 
 
Как живеят хората там?
 
Тези хора са бедни, но свободни. Те в истинския смисъл са се свързали изцяло със земята, ако мога така да нарека камъните и пустошта. Това нещо трудно може да се разбере, особено от днешното поколение. Те живеят по този начин много пълнокръвно. Това е живецът на техния начин на съществуване и затова са щастливи. Там няма учреждения, предприятия, няма дори обществени сгради.
1435967
Лакомия може да се появи у тях, в следствие на бацил, който ще внесем ние, които ходим там като туристи.
Преди много години, когато за пръв път отидох в Непал, си казах (тогава бяха 13 милиона, днес са над 26 милиона), че чуждите експедиции ще внесат бацил, който ще се развие в тези народи. И действително това нещо се случи.
 
Какви прилики и разлики видяхте за 50 години, след книгата "Пътувания по Мустанг и Бутан" на Мишел Песел, която ви е повлияла много навремето?
Песел много добре описва и нравите, и обичаите, и облеклата. Почти навсякъде  се е опитал да се зарови в техния живот. Исках да видя дали наистина живеят в Средновековието тези хора и какво се е променило. Малко се и разочаровах, но времето върви, всичко се променя. Подразних се, че имаше много туристи, очаквах по-малко заради таксите.
Всички са усмихнати. "Който се смее, зло не мисли." Това е един жизнерадостен народ. Дори много умело се майтапят. Това го е описал много добре французинът преди години и сега е така. Много са общителни. Изключвам да има в тях лоша карма. Там си живеят. Там ги е сложил някой и така са си добре.
Те не си знаят историята. Според мен, защото това е едно от основните учения в будизма - Буда казва: забравете миналото - то е минало, Не мечтайте за бъдещето - не го знаете какво ще бъде, Съсредоточете се върху настоящето.
 
От какво живеят тези хора? 
Това е една голяма планинска пустиня. С много суров климат. Ветровете, които се зараждат от планинския океан, от низината на Непал, тръгват нагоре, минават над хималайската верига. Хималаите дръпват влагата и въздухът минава като тайфун от сух въздух. Там не вали. Пустиня, земята им е песъчлива, камениста, някогашно дъно на море. Няма дървета, няма никаква зеленина. Всичко е изкуствено.
1435963
Селата им са устроени по поречието на рекичките, които идват от високите хималайски върхове. Там е оазисът, където има зеленина. За да отглеждат каквито и да е култури, местните трябва да поливат непрекъснато, нивите са малки и терасовидни. Отглеждат житни култури като ечемик и ръж. Земята не е подходяща за ориз.
1435965
На първо място в техния живот е животновъдството. Отглеждат кози, овце, якове и крави, говеда, дребни кончета, катърчета за керваните.
1435961
 
Как са устроени, децата учат ли?
 
Жената - наричат я диди, е стопанката, управителката на къщата, цялата семейна единица и имуществото. Тя върти къщата. В едно семейство има поне 4. Жената командва, но мъжете са наследници. Женят се към 20-годишни, за да може жената да има опит в домакинството. Браковете не са уредени. Жената трябва да хареса мъжа, ако това стане, възрастните не се месят в живота на новото семейство. Възрастните гледат децата. За да не се раздробява земята в семейството, е позволена полиандрията - братята могат да имат деца от жената на най-големия. 
Живеят в къщи от тибетски тип - без покрив, направени от кирпич. На приземния живее добитъкът, а на втория – семейството.
1435974
Всички работят. Децата обикновено учат до 3-4 клас. Учат се да се пишат и четат на тибетски и непалски.
По-младите почти не знаят тибетски. Учат и английски. И само в някои селца има училища. Друга е системата на образование при ламите, които ходят да се учат по манастирите. Има и такива, които продължават своето образование. На принца дъщеря му учи в САЩ.
 
Попаднахте ли на някой празник?
 
Когато се отиде в този азиатски свят, празниците са толкова много, че малко се доближаваме до тях в това отношение. Празниците им са изключително свързани с вярата. Имат и празнични ритуали, свързани със земята и плодородието. Имат и празници с посрещането на висш духовник, какъвто случихме ние. Случихме на едноседмичен празник за пристигането на Главния лама - третия след Далай Лама, който отговаря за всички манастири.
1435960
По празници носят вълнени сукмани с редуване на цветове зелено червено, синьо и жълто, Характерно за тях е, че носят талисман с необработен тюркоаз с тибетски корал.
 
Пробвахте ли нещо местно?
 
Аз носех сушени плодове и ядки. С това се прехранвах там. Опитвах от тяхната храна, но не разчитах на нея. Като ходиш на подобни места, не е здравословно веднага да приемеш тяхната храна, както и вода, носехме специални филтри за пречистване.
Пихме чай и чанка арак - леко алкохолно питие, 5-6 градуса. Правят го от ечемик и наподобява виното. Този народ не пие алкохол, защото физиологично на тези височини не може да се възприема. Тъй като ензимът за разграждане на алкохола при тях по-слабо действа.
 
Казвате, че сте влюбен в Хималаите, запленен от магнетизма. По това време на година как ви се видяха?
 
За пръв път отивам есента. Хималаите поднесоха леки закъснели аномални мусони и беше дъждовно. Имаше и няколко дни, когато Хималаите се изчистиха и станаха по-ясни. Небето става много по-синьо като след дъжд. Върховете са много отчетливи. Атмосферата няма това сфумато.
1435995
 
Пак ли ще се върнете?
 
Онзи ден се улових как си мисля, че съм изпуснал най-източната част, най-дивата част. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия — връх Канченджонга (8598 m), няма да е лошо да го изкача някой ден.
1435994
 
 
Какво им има на другите планини?
 
Нищо им няма. Алпите са красиви, но много цивилизовани. Преди години на Хималаите съм си писал "Какво правя в тези приказни, но коварни планини?" На 5 хиляди метра едва се диша, може да се разболееш. Че аз нямам ли си в нашата хубава държава България с хубавите планини, които имат толкова живот, че няма място за сравнение! Стара планина - широколистна гора, въздух, слънце, животни, скали, гори, реки, природа. Рила, Пирин.
Обаче къде го има това чудо - в една джунгла с банани над главата и над теб един връх, който е вечно заснежен и заледен и ти ей сега ще го стигнеш! Нещо притегателно има там, необяснимо. Действително, ако човек отиде веднъж, пак си мисли да се върне.
 
Творец сте по професия и призвание. Дали има връзка рисуването с планинарството?
 
Първото ми излизане на старопланински връх, който и сега го гледам, защото е над моето село Черни Осъм, е връх Купена. Нямам спомен оттогава. Баща ми ме е държал на раницата отгоре на капака. Спомням си, че беше много светло, очите ме заболяха и май съм заспал. Споменът ми е като сън. Баща ми беше планинар. От него генът си е останал в мен.
Това е първото, а оттук започва второто, което няма обяснение откъде е дошло. Дали от някой дядо, който е бил майстор дюлгерин, строител по църкви по тоя край. Не знам. Още от дете като видя рисунка, много ме впечатлява. Рисуването бе за мен много висша форма на някаква изява. Започнах професионално и май с това се занимавам най-добре, защото се и издържам с него.
1435992
Туризмът ми е завещан от родителите, той пък доведе до алпинизма, защото планини ги гледам и се питам мога ли да се преборя с тях. Оттам вече идва емоционалната страна - а ги пречупвам нещата през линия форма и цвят. Ето това ми е занаята. Природата ми дава всички теми, тя ми дава просто изображение.
1435991
От пейзажа влязох в друга техника на изображение, от маслена живопис преминах на техника на сух пастел. Неволно преминах в едни композиции, наречени "Влюбената гора", в които оживих дърветата, защото те са си живи, аз просто ги претворих и ги направих живи хора.
 
Икони правите, с дърворезба се занимавате...
 
Най-добрият алпинист сред художниците и най-добрият художник сред алпинистите. Горе-долу може и така да е. Търся. Иска ми се да правя това и това. Роден съм между три манастира, кръстен съм в църква и едва ли не духовно съм свикнал. Макар че винаги съм смятал, че свещениците са маскари, аз не им вярвам. Харесвам вярата си.
Иконата е просто нещо. Никой не ги знае тези хора, никъде не е писано какви са физическите им образи. Затова Йоан Дамаскин казва - когато рисуваш икона, просто рисуваш с твоето духовно излияние. Изрисувах три църкви. В село Шемшево е последната, другите са по Троянско.
Аз иконата я рисувам като жива, пречупвайки я през моята философия, духовна представа за дадения светия. Иконата трябва да бъде нещо вътрешно и да има характер и почерк на твореца.
 
Как се живее с Вас? Всеки творец си има крайности.
 
Трудно. Аз често благодаря, че ме изтърпяват. Компромис, отстъпки и прошка са в основата на едно добро съжителство.
 
На кои ценности искате децата ви да отстояват?
 
Да не са равнодушни. Равнодушието и нихилизмът са най-лошите неща. Ще ми се тези, които са мои наследници да не са равнодушни и да са малко по-луди. Всичко е открито и постигнато от хора, които са прекрачили редовния си спокоен живот. Всичко е открито от малко по-луди и ексцентрични хора, непризнаващи законите, които всеки трябва да спазва. Дразня се от глупостта и невежеството.
 
Казвате, че сте живял през Средновековието.
 
Много го обичам. Дойдох да живея в Търново, вместо в София, защото ми беше много хубаво. Някъде в този район съм живял в предния живот като калфа към някоя грънчарска работилница.
 
Живели сте четири години на заслона на скалите "Устето". Как се случи?
 
Четири години живях на скалите. Ами много лесно става. Нямаше къде да живея, когато дойдох първи курс студент по Изобразителни изкуства. Заедно с братовчед ми Милко Станковски, който живееше в общежитията и един приятел Деян Станков започнахме да го правим - покрив, плочи, дъски, чам, фазери, легла, дървета. Една-две седмици стегнахме заслона.
Братовчед ми в началото ходеше да спи в общежитието, но като видя, че става, започна да остава и те го изключиха от пансиона. Изкарахме зимата с дърва отдолу. Видяхме, че става за живеене. На следващата година с него пак живяхме там, но на по-следващата той завърши и аз останах сам. Така изкарах четири години. 
1436012
Най-интересното бе, че по това време не можеше човек да не е регистриран в милицията, та и аз имах регистрация. В паспорта ми, който изгоря в заслона, подпалих се по едно време, незнайно защо, пишеше адресна регистрация "Устето Янтра" 1, Велико Търново. По тази регистрация имах регистриран електромер. Една стотинка ток не съм платил за четири години, защото нямаше кой да види електромера. Прекарахме си ние тока - 400 м кабел ни дадоха от електроразпределителното дружество, забихме стълбовете. 
1436011
След мен някой опитал да живее там, изкарал един-два месеца и се отказал. Сега ходя и ми е тъжно, защото много е занемарено. Има много боклуци и това здание, което се появи... Ходя сам да си покатеря.
 
Как стоеше въпросът с гостите?
 
Всички идваха и бяха готови на всичко, защото после трябваше да ги върнем, съпровождахме ги. Някои ги беше по-страх, защото имаше въздушен мост, на едно място скалата е прекъсната 4-5 метра. Гостите идваха и за тях беше голямо преживяване, защото са на 20 метра височина. Често оставаха да спят, защото не могат да се върнат, а ние се и почерпвахме с тях.
 
Коя е следващата дестинация?
 
Не знам дали ще го направя, но може би ще взема да отида до Алпите, да кача Матерхорн.
 
Иван Мутафов ще представи фотоизложбата "Високи Хималаи", посветена на 30 години от първото изкачване на българи на връх Еверест в рамкте на международния Банскофилмфест на 25 ноември в Банско.
След това му предстои и изложба с фотографии от чудното кралство Мустанг, която ще представи пред студенти на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" на 28 ноември в зала "Европа".
 
 


Докладвай за нередност в статията
Добави коментар