Тази нощ предстои да преминем към зимното засово време. С един час назад връщаме стрелките на часовниците в 4:00 ч. местно време, напомнят от Главната дирекция "Национален център по метрология" към Българския институт по метрология.

Преминаването към лятно и зимно часово време в България се въвежда с решение на правителството от 1 април 1979 г. и е мотивирано от по-пълноценното използване на светлата част от деня.

На Бенджамин Франклин пръв му хрумва за смяна на времето и през 1784 г. споделя идеята си парижани да стават и да си лягат по-рано в писмо до редактор на вестник "Парижки журнал".

Идеята е приложена на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

В България лятното часово време е въведено през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.

Освен, че пести енергия, преминаването от лятно към зимно часово време осигурява на хората повече светлина и повишава тяхната активност.

Много специалисти обаче са на мнение, че смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия. Според други това е самовнушение.

Всъщност преминаването към зимно време не оказва съществено влияние на здравето на хората, но може да развали тяхното настроение, обясняват учени.

Всяка пролет и есен 119 държави преместват стрелките на часовниците. Но има и такива, които не го правят - като Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.

<< Sever.bg във Facebook >>