Обществен барометър: За приоритетите при преговори между партиите
Въпросът в анкетата, който ви зададохме тази седмица, беше доста провокативен и, ако друг път повече хора се престрашаваха да дадат мнение, този път отклоняваха директния отговор. Дали от притеснение, че ако заявят позицията си някой би ги разпознал и това би им създало някакви проблеми или просто, защото наистина са се отпуснали по течението и не ги интересува от ставащото в държавата, но определено активността бе по-слаба. Въпреки, че темата се коментира под сурдинка в много и различни приятелски кръгове.
Та конкретно на въпроса: "Какви трябва да са приоритетите при преговори между ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА?” 76,9% от гласувалите смятат, че това трябва да са единствено и само интересите на България. 23,1% вярват, че нищо не зависи от нашите политици. Никой не е посочил отговора "Лични интереси", т.е. всеки е наясно, че управляващите (които и да са те) трябва да работят в името на държавата, респ. на народа, който ги е избрал да го представляват.
След като депутатите от ПП ГЕРБ демонстративно заявиха, че няма да присъстват на пленарните заседания и напуснаха Народното събрание, преди седмица Бойко Борисов обяви, че е готов да преговаря с БСП и ДПС за нов експертен кабинет. Лидерът на социалистите Сергей Станишев заяви, че това може да стане само в някоя от залите на Народното събрание. Темите, по които ще се търси консенсус, ще изискват задължително национално съгласие. А те са "както вътрешни – политически и икономически, така и външни – свързани с членството на България в ЕС, усвояването на еврофондовете и предстоящото анализиране на споразумението за следващата финансова рамка".
Позицията на Лютви Местан е, че, "ако загрижеността на ГЕРБ е истинска, нека се върнат в Парламента, за да не зависи кворумът от нито една от партиите в 42-ото Народно събрание". С изказването си той визира партия АТАКА, на която в момента се пада "честта" от един нейн глас да зависи работата на Законодателния орган.
По думите на Местан Бойко Борисов мери с "двоен аршин", когато става дума за националистическата партия, тьй като "точно с подкрепата на АТАКА, партия ГЕРБ е съставила своето парламентарно мнозинство и е избрала кабинет преди време".
Да, но в предложението за преговори на Бойко Борисов, атакистите "вече" не фигурират. След "драматичния развод" с партията на Сидеров, когато му "открадна" депутати, лидерите на двете политически формации са в явен конфликт. А и не само те. Лидерът на атакистите е като "трън в петата" на всички партии, отстоявайки неизменно от няколко години своята програма за възстановяване на икономическата стабилност на държавата. Той не среща подкрепа от никоя друга политическа сила, въпреки, че всяка една от тях говори, че "работи в интересите на народа", без да посочва конкретни механизми за това.
Още в нощта на изборите стана ясно, че нито една партия няма да се коалира с АТАКА, защото, по думите на Татяна Дончева от БСП по една от националните медии, "само АТАКА не е Брюкселски обвързана". Лютви Местан също за пореден път заяви, че партията на Волен Сидеров е "антиевропейска и антидемократична".
И тук е много важно да попитаме какви са интересите на народа? Като цяло хората искат последователна вътрешна политика, гарантираща им икономическа стабилност, заслужени социални придобивки, възможност за получаване на добро образование и качествени медицински услуги, кариерно развитие и нормален стандарт на живот. Това, според всички, които попитахме, е най-важното, което по право заслужава всеки човек. Е, протестите, продиктувани от тези интереси, не са ли демократични? И коя от партиите ни дава гаранциите, че може да имаме всичко това? Не е ли съвсем нормално и човешко от тези права да се ползват всички, а не само отделни, "богоизбрани" по стечение на обстоятелствата (или от нашата глупост) хора?
Междувременно бе създаден нов десен съюз, наречен "Реформаторски блок", в който влизат 5 партии. Партии, останали извън сегашния Парламент, но някои от тях участвали в предишните. И тогава, и сега, те също дават своите заявки, за "решаване на проблемите на държавата". Ще попитам риторично: Защо обявяват, че "и управлението на ГЕРБ, и сегашното управление на БСП са лоши управления, защото не се основават на демократични практики, защото нямат за цел да демократизират държавата, защото не могат да дадат единен обществен път и една цел на нацията?" Какво ги кара да си мислят, че биха свършили добре и правилно тази работа? Когато имаха властта в ръцете си, защо не го направиха?
На практика какво се получава: в Народното събрание има 4 партии – БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ. Последните се "оттеглиха", докато не се "съобразят с исканията им". Управлява ни експертно правителство от БСП и ДПС, но кворумът зависи от АТАКА. ГЕРБ иска да преговаря с БСП, които поставят условия, а извънпарламентарните партии се прегрупират в ново "дясно", но изолират ГЕРБ. Схемата е ясна и за децата. Явно по "кокала" има още месце...
Хората във Варна развиха "Стокхолмския синдром", експертното правителство не спря с гафовете на назначенията, "тефтерчетата" замениха "досиетата"... А народът... Той нека си поставя "приоритети" на "демократичните протести"... Докато залага на пърформънси и маратони, няма да има кой да го чуе... И, докато "избраниците" му гризкат месцето, той ще гризка дървото... А Зимата идва...
