Обществен барометър: „Ще се разпадне ли Европейският съюз?“
Въпросът ни в анкетата "Ще се разпадне ли Европейският съюз?" бе продиктуван от изказване на лидера на френската крайнодясна партия Национален фронт Марин льо Пен. Тя определи Европейският съюз като "световна аномалия, която ще рухне, така както рухна Съветския съюз”. По думите й "Европейският съюз е нещо ненормално. Няма друго място, което да е толкова отворено. Ние сме 5% от световното население, но не владеем нито икономиката си, нито валутата си, нито движението на хора на наша територия. Не виждам шанс за подобрение, просто Съюзът ще рухне, както Съветския съюз.”.
Въпреки песимистичните "предсказания", в нашата анкета преоблавадава доверието в стабилността на ЕС. 75% от гласувалите са посочили отговора "Не, с приемането на нови държави-членки ще става по-устойчив". 25% допускат да се случи разпад под влияние на ставащите все по-сериозни икономически и политически разногласия. Никой не е посочил отговора "Не ме вълнува – нищо не усетих от членството на България там", което е показател, че, каквото и да се случва на европейската сцена, хората не си затварят очите и имат позиция.
Отговорите на въпроса, зададен на граждани в старата столица, не бяха по-различни от тези в анкетата. Светла С. смята, че "Държавите-членки на ЕС не могат по никакъв начин да останат встрани от икономическите процеси, които текат в глобален мащаб. Въпреки, че една общност дава известна стабилност, не трябва да изключваме вероятността по-зле финансово и икономичеки страни да "повлекат" надолу по-заможните държави като Германия и Франция. В този смисъл може да се допусне, че ще се наложи преструктуриране на Съюза."
Солидарността – принцип на ЕС
Създаването на ЕС се основава на принципа на солидарността между държавите-членки. Според Учредителния договор те трябва "да укрепват единството на техните икономики и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляване на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на по-слабо развитите региони”.
Възникналата през 2008 г. криза постави за пет години икономиките на много от държавите-членки на Съюза в подчинено състояние и зависимост от "благоволението на господарите" - богатите европейски страни. Очакванията, че кризата ще премине бързо, не се оправдаха. Наложиха се спасителни финансови инжекции от милиони евро за страни като Гърция, Кипър, Ирландия, Испания, Португалия. Това не мина без опасения от страна на някои експерти по какъв начин ще се отрази на държавите им подпомагането на чужди икономики.
През 2010 г. професор Вилхелм Ханкел от Франкфуртския университет защити тезата, че "Германия не може да продължи да плаща за рефинансирането на други държави, без самата тя да банкрутира”. На същото мнение бе и германският финансов министър Волфганг Шойбле, който бе категоричен в свой доклад пред Бундестага: "Не плуваме в пари, по-скоро потъваме в дългове”.
Като "превантивна" мярка за гарантиране сигурността на ЕС, още преди две години на среща на върха в Брюксел бе предложено обсъденото от Ангела Меркел и Никола Саркузи приемане и възможно най-бързо прилагане на нов пакт за стабилност между Германия, Франция и Италия, който ще се ограничава до няколко страни от еврозоната. Целта е да се укрепи бюджетната дисциплина с "ново управление с истински регулатори, истински санкции, които действително вдъхват доверие".
"Какво, ако се разпадне Европейският съюз във варианта, в който го познаваме? Историята многократно е показвала, че нищо не е вечно, но и нищо не изчезва, а се видоизменя. И за малките деца вече е ясно, че шепа отбран "елит" дърпа задкулисно конците на "явните" играчи. И са много държавите, вкл. и в ЕС, които и да искат, немогат да водят самостоятелна политика. Просто времената вече са други. Много конспиративни теории излизат на бял свят като факти и това доказва, че какъвто и строй да е, винаги има хора, които решават вместо мнозинството и определят живота и бъдещето му. Без значение дали обикновените хора приемат или не моделите и целите на едно управление. Според мен икономическите интереси определят воденето на политиката не само на отделните държави, а и на Съюза като цяло. Едва ли САЩ се радват особено на относителната стабилност на ЕС, който ще заздрави позициите си и чрез енергийните доставки от "Южен поток". Може и това да е причината за предизвикването на прословутата криза. Аз определено вече не вярвам, че всичко, на което ставаме свидетели в национален, европейски и световен мащаб, е случайно.", категоричен бе в мнението си анкетираният Георги П.
ЕС и Русия – връзката, която плаши САЩ?
Преди две години американският политолог Джордж Фридман изразява съмнение в "Следващите 10 години" (изд. "НСМ Медиа"), че "голяма част от икономическите лостове, които използва Европейският съюз, ще оцелеят дори и десетилетие". Позицията му е категорична, че "стоплянето на отношенията между Русия и Германия е най-нежелателната за Щатите версия на европейското развитие."
"Германците се нуждаят от енергийните доставки на Русия много повече, отколкото руснаците се нуждаят от парите на Германия", коментира той с безпокойство опасността от загубата на хегемония на САЩ при този вариант. "Рецептата", която дава на американските лидери в тази ситуация е: "Спечелете Полша на всяка цена! Тя разделя не само географски двете суперсили. Другият задължителен съюзник е Турция."
Каквато и да е съдбата на Европейския съюз, можем да сме сигурни, че ще има нови "приятелства", икономически катаклизми в резултат на преразпределението на енергийните пазари и "зависимости". Голямата битка между Америка и Русия (която никога не е спирала) ще приема нови и нови форми, докато единият не победи. А между тях е Европа... Със силна Германия, стъпващите на краката си Франция, Италия и Испания и с бързо нормализиращите се в икономически и социален план Португалия, Ирландия и страните от Северна Европа.
Въпросът е доколко Америка има полза от "независими от нея" приятели и съюзници и дали Турция ще предпочете в крайна сметка Русия и БРИКС за икономически партньори пред Америка, като военно-стратегически партньор.
А къде в картинката е България?
На никое правителство за в бъдеще няма да му е лесно, защото винаги политиката у нас ще се определя от "външни фактори", които (в зависимост от конюктурата в момента) ще настояват за "промени от всякакъв вид" в своя полза. Европа е силна и богата, защото е имала силни управници. И, колкото по-рано разберем, че Европа не иска за партньори слабаци, толкова повече имаме шанс да се наредим не на "опашката на чакащите", а в редицата на "крачещите напред".
