Реинтеграцията – тема на междурегионална среща на ЦОП
По традиция за трета поредна година търновският Център за обществена подкрепа (ЦОП) отново е домакин на междурегионална среща за обмяна на опит на представители на 19 ЦОП-а от 10 области в страната - Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Шумен, Търговище, Хасково, Смолян, Русе и София.. Темата тази година е "Реинтеграция на деца в биологичното семейство и представлява едно от основните направления, по които ЦОП трябва да предоставя услуги.
"От 2009 г. до момента ЦОП- Велико Търново е работил по 58 случая на реинтеграция, за които е изготвял становище относно възможността за връщането на детето в семейството и с което
становище Отделът "Закрила на детето" се е съобразявал. От тях 28 са с отрицателно становище. Успешните реинтеграции са 21, 1 е неуспешна. Това означава, че в периода след реинтеграцията на детето ( нормативно определеният срок е 6 м., в който ЦОП подкрепя семейството), е имало проблеми и детето отново е било изведено от семейството.". Данните предостави преди началото на срещата д-р Събина Събева, изп. директор на фондация "Международна социална служба" – България, която управлява ЦОП-В.Търново.
Пак, според нейни данни, за последните 6 г. ЦОП в община Търговище е работил по над 130 случая на реинтеграция, като специалистите отдават този факт на процеса на деинституционализация, както и на интензивното развитие на приемната грижа в региона. В биологичното семейство се реинтегрират деца, намиращи се в институции, приемно семейство, в Център за настаняване от семеен тип.
Семействата, с които се работи за повишаване на родителския капацитет, за да може детето да бъде реинтегрирано, имат някои общи характеристики – те са без образование, ниска възраст на родителите, липса на подкрепяща среда, социално изолирани, многодетни, без постоянни доходи, преживели в детството насилие или са израсли в институции.
"Огромната и основна причина за извеждане на детето от семейството е бедността. Не можем да правим сравнение с другите европейски страни, където основната причина е зависимост на родителите от алкохол, наркотици или насилие в семейството. При нас водеща причина остава бедността.", направи сравнение д-р Събева.
Причините за отрицателните становища на ЦОП за реинтеграция на детето в семейството са липса на стабилна семейна среда, честа смяна на партньори, конфликтни отношения в семейството, злоупотреба с алкохол, липса на емоционална връзка между деца и родители, неглижиране на децата в семейството...
Липсата на жилище и подходящи условия за отглеждане на детето не винаги е водеща причина за отрицателно становище. Според д-р Събева все още българинът смята, че прекрасните условия са по-важни от емоционалната и сърдечна връзка между родителите и детето, че тя е нещо второстепенно. Но независимо от отличните условия, дори когато ги има, реинтеграциятата може да бъде неуспешна, когато емоционалната връзка е прекъсната.
Очакванията на специалиста са, че по време на дискусиите ще излязат много проблеми по прилагането на Наредбата, уреждаща работата по реинтеграцията, тьй като е правена през 2003 г.
"Не смятам, че не е актуална, а че системата за закрила на детето в момента леко се отклонява от наредбата и по-скоро работи с указания и насоки от централно национално ниво. На практика се използа само една от възможностите в наредбата, че реинтеграцията може да се стартира при изявено желание от страна на родителите.", изказа притесненията си д-р Събева.
Родителят се сеща да подаде заявление за реинтегриране на детето, когато получи уведомление от ОЗД, че наближават 6 м, през които детето е настанено някъде и той не го е посещавал, а по Семейния кодекс, ако родителят не поиска промяна на мярката за закрила, детето ще бъде вписано в регистъра за осиновяване по служебен път.
Друг момент на разминаване се получава, когато в едно семейство ЦОП работи по превенция на изоставянето и в същото време родителите подават молба за реинтеграция и се насочват от ОЗД към ЦОП и за работа по реинтеграция. В този случай самата нормативна уредба казва, че това не трябва да се прави и рискът от неуспех на реинетергацията на другото дете или деца е заложен във все още непреодоления риск от изоставяне на детето, което към момента се отглежда в семейството, категорича е изп. директор на фондацията.
Като съществен проблем при работата по реинтеграцията Събева отчете факта, че никой или в малък брой случаи не се съобразяава с мнението на децата или то минава на втори план. А в някои случаи връщането на детето в семейството е болезнено и е свързано с изживяването на тежки емоции.
Събева определи като най-рисков месеца, след връщането на детето. Именно тогава трябва да се предлагат най-интензивно услугите за подкрепа - 24 часа, 7 дни в седмицата, за да не се случи отново извеждане на детето.
По време на срещата, която се провежда днес и утре в старата столица, ще бъдат споделени добри практики от работата на ЦОП в другите населени места. /Данни от ЦОП-ове в Плевен, Габрово, Ловеч и Русе ще предоставим в следващ материал/.
За пример на добра практика Събева даде системата в Англия, където се говори за "събиране на семейството", едновременно с връщането на детето в семейството се прави паралелен план какво да се прави с него, ако реинтеграцията не е сполучлива. У нас все още не се мисли в перспектива по тази тема и няма развита практика.
Представителите на ЦОП от страната ще излязат с конкретни предложения до АСП как да се подобри комуникацията и работата. Трудностите и пропуските вече са предоставени в анализи до О"ЗД".
"Категорично не сме съгласни, че при реинтеграция, която не може да се осъществи в определения нормативен срок от 1 година, но между детето и семейството има връзка и тя се поддържа, детето да се включва в регистъра за осиновяване; категорични сме, че трябва да се работи за поддържане на връзката във времето, напр. при психично болни родители или с тежки заболявания.
За успеха на реинтеграцията е важно семействата да се насочват към ЦОП за подкрепа и преодоляване на причините, довели до извеждане на детето, на много ранен етап, ако ОЗД иска след това, успешна реинтеграция; не трябва да се прави едновременно реинтеграция и превенция; съобразяване от страна на ОЗД със становището на специалистите от ЦОП, при дадено негативно становище за възможностите за реинтеграция, което, за да се случва, трябва да има изградено доверие към професионализма на ЦОП от страна на О"ЗД" и накрая, задължителна работа с децата по подготовка за реинтеграцията.", изреди предложенията д-р Събева.
Тя акцентира и върху работата с приемните семейства, за които трябва да е ясно и категорично, че те не заместват биологичното семейство или родител, а играят ролята на посредник между детето и родното му семейство по време на срещите, на наставници на родителите, като ги подкрепят в този труден процес на подготовка, за да се справят те с грижата за детето си.
"В момента говорим за професионална приемна грижа, но като че ли акцентът е върху заплащането на труда на приемните родители. Ние бихме искаме те да работят като истински професионалисти – не само с детето, а и със семействата, както социалните работници и психолози в ЦОП-овете .", поясни пътя на развитие на услугата д-р Събина Събева.
