Сирия – поредна "хапка" за Новия Световен ред?
Според политолога Тодор Галунов „в модерния свят понятието "суверенна държава" все повече отива на заден план"
Уикипедия
Засилилите се геополитически и икономически интереси на Запада към Сирия доведоха в последните няколко седмици до изключително изостряне на ситуацията вътре в страната и заплахата конфликтът да бъде "овладян" чрез военни действия от страна на САЩ, с подкрепа на партньорите й от НАТО. Някои държави засега се въздържат от потвърждение на участие във военни атаки или логистична подкрепа, без одобрението на ООН, докато други категорично завяват неутралитет, трети – като Русия и партньорите й, са за търсене на политическо решение на проблема, а не на военно.
За коментари по предполагаемите причини, довели до сегашната ситуация в Сирия, потърсихме двама специалисти – политолог и изявен учен в областта на енергийните георесурси.
Ето какво каза за Север.бг политологът от ВТУ проф. Тодор Галунов:
Проф. Галунов, какво се случва в Сирия - конфликтът започна с вътрешни междуособици, а сега държавата е на прага на война... Възможно ли е икономическите интереси на големите западни страни да са в основата на конфликта или има нещо друго?
Това, което става в Сирия, до голяма степен има своя предистория. Ако се прехвърлим малко на събитията - "Арабската пролет" в някои други държави - да започнем от Египет, сякаш виждаме една верижна реакция, при която при потушаването на един конфликт, някъде избухва нов. Когато се търси нещо в политиката, много често се преплитат геополитически интереси - това няма как да бъде избегнато. Проблемът е, че специално в Сирия, както и в държавите, които имаха проблеми с вътрешните стълкновения, сякаш всичко излиза под мотото на реформи и демократизация.
Друг е въпросът, доколко тази демократизация е точно това, което трябва да се получи там. Но сякаш има един стремеж за налагане на универсални демократични критерии, т.е., "европейският модел" да се пренесе и в държави от този регион. Дали конкретно тук са се вплели и големите икономически интереси? Тук има голяма разнопосочност - аз не бих ги нарекъл "протестиращи" ( паралелът няма да е много презцизен и ще прехвърлим това върху българския политически живот), но при всяко положение тук се преплитат няколко типа интереси. Твърде е вероятно накрая, в целия този конфликт да избухнат и някои етно- религиозни противоречия, което е неизбежно ( ако погледнем моделите и в Ирак, и в Либия, и в Египет- някъде преобладават религиозните, на други места националните) и пак се връщам на това - има ли тук голям икономически интерес?
Ясно е, че след толкова дълго управление, неформалната династия Асад в Сирия (сегашният президент е приемник на баща си, бившия президент), сякаш трябва да отстъпи на нови политически лица. Поне така е прието в Европейския модел. В този модел, който е по-източен, може да кажем, че сякаш там има традиция към по-голяма приемственост, но и към по-малко демокрация, от гледна точка на европейските стандарти.
Но трябва ли да има външна намеса, и то военна, за да се случат тези промени?
Това е големият проблем в модерната политика - дали трябва да има външна намеса или не трябва. Но е факт, че нея я има и ще я има. Ако погледнем и анализите през последните няколко дни, външната намеса е фактически неизбежна. При положение, че светът и Европа приемат едни критерии за универсална демокрация, няма как да не се допусне намеса. Оттук е поставен и големият проблем - доколко в модерния свят националните държави са реално суверенни или самостоятелни.
Доколко са такива?
Мисля, че в модерния свят понятието "национална държава", "суверенна държава", все повече отива на заден план. В крайна сметка голямата глобализация освен позитиви, носи и негативи. Спокойствието на националната държава от XIX век вече мина в историята и ми се струва, че оттук нататък, поне в обозримите десетилетия, няма да има вътрешен проблем, който е значим и да не се превърне донякъде в международен. Така че, лично за мен, външната намеса е неизбежна - било сега, било след известно време.
Това не означава ли въвеждане на Новия световен ред?
Абсолютно! При всяко положение това показва, че Новият Световен ред ще бъде точно Нов Световен ред, а няма да бъде Нов Национален ред, т.е., възможността всяка държава сама да решава своето бъдеще се свежда до един минимум. Това е сведено до минимум отдавна, но в последно време сякаш това е по-ясно. Няма държава, която не се съобразява със света и с тези, които са по-силни от нея. Това е истината! Другото е по-скоро остатък от предишната епоха. Пак казвам - за добро или за лошо.
Ние сега с вас даваме погрешни следи, но може би по-лошата оценка ще дадат поколенията след 20-30 г., когато ще са наясно какво точно е направило нашето поколение, което е ликвидирало реално националния суверенитет. Всъщност, ако погледнем по-строго и излезем извън контекста на темата дори, европейската интеграция на държавите от ЕС, "де факто" е отказ до голяма степен от частичен национален суверенитет. Ние често си казваме: "Европа има тези изисквания", "Европа реши това" - значи основните проблеми все повече ще се решават извън националните правителства и националните общности.
Но това е, когато става въпрос за по-малки държави, като нашата. Докато една Германия съвсем ясно заявява, че няма да вземе участие в този конфликт и отстоява позицията си...
Международната политика е разнопосочна и в това отношение ние няма как да искаме трогателно единство между отделните държави. Ще се случи така, че дори големи държави, с определено влияние в политиката (в случая цитирате Германия), ще се противопоставят на решенията на други големи държави и общности.
Ние можем да си припомним и предишни събития - да речем войната в Ирак. Там също имаше разнопосочност между големите държави. В крайна сметка голямата политика е многообразна, но лично на мен ми се струва, че все повече това противопоставяне, в случая на Германия на другите държави, ще намалява в голямата политика. Ще има все повече единен център, който да решава големите проблеми на хората и на човечеството. В момента доминира идеята за универсална демокрация. Да приложим "европейската рецепта", респ. "американската рецепта" - но всички държави. Разбира се, това не винаги е възможно и не винаги дава своите ефекти.
"Американската" и "европейската" рецепта ли се сблъскват сега?
Има такъв момент. Все пак, както и да погледнем, въпреки някои общи доктринални елементи в демокрацията, американският и европейският модел имат своите различия. На мен ми се струва, че има и трети сблъсък - сблъсък с тази рецепта, която не е нито европейска, нито американска. Рецепта на държавите, които живеят в малко по-източната част на света и които имат свои, малко по-други виждания за стабилността на тяхното държавно устройство.
Ако забележим целия този модел, имаше държавни глави, които дълго време стояха на своите постове. Там има по-голям политически консерватизъм, което някакси не се вписва в чести политически промени, които се случват в Европа. В това отношение малко трудно ще се възприемат тези модели от част от местното население. И аз очаквам този проблем да не се реши за ден, за два. Там конфликтът ще е дълъг. Дори една страна или коалиция да имат надмощие, мисля, че проблемът Сирия тепърва ще стои пред международната общност.
Има ли опасност от прерастването на конфликта в Трета световна война, каквито прогнози се прокрадват?
Чак тук не мога да "пипна" в прогнозата, но ми се струва, че малко е рано да говорим за Трета световна война, тьй като това значи ангажираност на няколко големи субекта в политиката. Протипоставяне на Европа, Изтока, САЩ... На този етап няма да има Трета световна война. Може би на мен така ми се иска, но аз съм убеден, че чак дотам няма да стигне този конфликт. Все пак ги няма големите предпоставки за такъв глобален конфликт между всички държави. Те нямат чак такива противоречия една с друга. Няма да има Трета световна война или няма да е сега.
Според информация от МВР, някои от бежанците, които пристигат в България, са с фалшиви сирийски документи - има ли риск за сигурността на страната? Как виждате Вие проблема с бежанската вълна в България?
За разлика от световната война, която няма да се случи скоро, бежанците са по-сериозен проблем. Често се казва, че ние сме близка до Сирия държава, като географско разположение. Вярно, ние сме близка, но между нас стои една огромна държава като Турция. В това отношение ми се струва, че тази бежанска вълна ще стигне до България, но няма да бъде чак в такива размери. Част от бежанците ще се разположат в посока Ливан, Йордания, Турция. До България ще стигнат една малка част от тези бежанци. Дали те ще бъдат с по-радикални политически настроения, на този етап можем само да гадаем. Но на мен ми се струва, че най-радикално настроените бежанци по-скоро няма да са в България, тьй като България е част от ЕС и тук за тяхното влизане има доста по-сериозни пречки. Докато Ливан и Турция не са част от ЕС и там по-лесно ще стане влизането на бежанци.
По-скоро ми се струва, че, ако има бежанска вълна и тя мине 10 000 души, каквито са евентуалните порогнози, това ще има негативен икономически ефект върху страната ни. Защото, веднъж стъпили на наша територия, ние като държава, трябва да положим определени грижи, за да им осигурим определен стандарт. Така че въпросът е по-скоро икономически. А дали ще стигнем до някакво радикализиране... Мисля, че ако вълната е 10 000 - 15 000 бежанци, няма някаква голяма опасност. Засега! Казвам засега, тъй като този коментар утре може да е остарял.
Каква трябва да е позицията на България? Задължена ли е като член на НАТО да предоставя логистическа подкрепа или е в правото си да запази неутралитет?
Моето мнение е, че България трябва до последно, доколкото е възможно, да се държи максимално неутрално в конфликта. В момента страната ни има достатъчно вътрешни противоречия. Не ни трябва да се забъркваме в международен конфликт. Пак казвам, доколкото това е възможно! И мисля, че държавните институции трябва да се постараят България до последно да не се ангажира прекалено много с конфликта. За пряко участие мисля, че в момента това би било лоша политика.
Очаквайте още едно интервю по темата "Сирия" - проф. дгн Васил Балинов ще коментира икономическата страна на темата, от гледна точка на петролни и газови залежи в региона и доколко енергийната (не)зависимост определя пътя, по който върви една държава.
