Цар Калоян е с румънски произход?

Цар Калоян е румънец, пише в молдовски учебник за VI клас по "Средновековна история на румънците".

В учебника унгарският феодал е представен от автора Демир Драгнев като румънец, а на стр. 141 е  описана историята на т.нар. "Румънско-българска държава” начело с "румънеца Йоаница Калоян”.

Отпечатването на учебното помагало през 2011 г. е финансирано с държавни средства, пише в. "Молдовски ведомости".

"Румънските” държавни формирования са оглавявани от хора с всякакъв произход, но не и румънски – Клад, Атум, Менуморут, Литова, Сенеслав (прекръстен на Сенеслау), Добротич – славяни, хазари, кумани, но според автора, всички те са румънци.

Куманите били потомци на старо индоевропейско племе, появило се от Средна Азия. За разлика от печенегите и другите тюркски племена, те били снажни и светлоруси, по храброст и войнственост надминавали аварите и монголите, а по културна въприемчивост съперничели на прабългарите – те бързо възприели и езика, и вярата ни.

Цар Калоян е третият владетел от династията Асеневци /1196-1207 г./. В стремежа си да утвърди възкръсналата държава Калоян влиза в дълги, заплетени преговори с папа Инокентий III, комуто обещава църковна уния с Рим при условие, че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. В крайна сметка папският легат донася в Търново само кралска корона и титлата примас за духовния пастир на българите, което не пречи на Калоян да се подписва като цар и практически да не осъществи никаква уния.

Цар Калоян стабилизира вътрешнополитическия живот в България и спечелва международно признание на своята държава. Той възстановява териториалната цялост на българската държава от времето на Първото българско царство. Активната външна политика на цар Калоян възпрепятства укрепването на Латинската империя и създава предпоставки за нейното бъдещо ликвидиране.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg